О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 353
София, 07.03.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, ІІІ гражданско отделение, в закрито заседание на втори март две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията А. Саралиева гр.дело № 132/2011 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Р. М., чрез пълномощника й адв. В. В., против решение № 36 от 07.10.2010 г. по в.гр.д. № 348/2010 г. на Видинския окръжен съд, с което като е отменил решението от 03.06.2010 г. по гр.д. № 2163/2009 г. на Видинския районен съд в частта за уважаване на иска с правно основание чл. 135 ал. 2 СК за възстановяване на родителските права на касаторката по отношение на детето Г. В. Р. е отхвърлил същия иск.
Ответникът Дирекция „Социално подпомагане” [населено място] и Прокуратурата ня РБ не изразяват становище.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК, подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт с оглед обжалваемия интерес.
В изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК касаторката поддържа, че съдът се е произнесъл по въпрос, касаещ възстановяването на родителските права, които са законно дадени права на всеки родител и при промяна на обстоятелствата, при които са отнети, следва да бъдат възстановени, и по въпрос, касаещ лишаването на майката на детето от законово даденото й право- упражняването на родителските права по отношение на детето Г., както и лишаването на детето от майката. Счита, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото съгласно чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, което обосновава с твърдения за необоснованост на решението и необсъждане на събраните доказателства. Освен това твърди, че е налице и противоречива практика на съдилищата, в подкрепа на което са приложени решение № 578/17.09.2003 г. по гр.д. № 268/2003 г. на ВКС, ІІ г.о., и решение от 19.01.2001 г. по гр.д. № 273/2000 г. на РС- Дулово.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 ГПК. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение и обусловил правните изводи на съда. Непосочването на този въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване. В този смисъл е т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. В случая не са формулирани никакви конкретни правни въпроси от значение за изхода на делото по предявения иск за възстановяване на родителски права. като общо основание за допускане на касационното обжалване, които да бъдат обсъдени във връзка с допълнителните основания по чл. 280 ал. 1 т. 2 и 3 ГПК. Не е ясно по кой конкретен въпрос, разрешен в обжалваното решение и обусловил извода на съда за неоснователност на иска за възстановяване на родителските права, касаторката намира противоречие с разрешението, дадено в приложените решения, които са постановени по искове за лишаване от родителски права, а не за възстановяване на тези права, какъвто е настоящияг случай. Освен това за приложеното решение на първоинстанционен съд няма данни да е влязло в сила, а невлезлите в сила решения не формират съдебна практика – т. 3 на посоченото по- горе тълкувателно решение. В изложението на касаторката липсва и обосновка, относима към основанието по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Съдържащите се в изложението твърдения за необоснованост на решението и необсъждане на събраните доказателствата са основания за неправилност на решението по смисъла на чл. 281 т. 3 ГПК, а не основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Затова не следва да бъде допуснато касационно обжалване на решението.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 36 от 07.10.2010 г. по в.гр.д. № 348/2010 г. на Видинския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: