О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1212
София, 09.12.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, ІІІ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети ноември две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията А. С. гр.дело № 708/2010 г.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Г. П., чрез пълномощника му адв. А. Д., против решението от 12.11.2009 г. по гр.д. № 5877/2009 г. на Софийски градски съд, ІV-В отд., с което е оставено в сила решението от 10.12.2008 г. по гр.д. № 30902/2007 г. на Софийски районен съд, 26 с-в., с което е отхвърлен предявения от М. Г. П. против В. Р. А.- Т. иск с правно основание чл. 19 ал. 3 ЗЗД за обявяване за окончателен на сключения на 15.04.2007 г. предварителен договор за продажба от ответницата на ищеца на недвижим имот: нива с площ от 1 150 кв.м., находяща се в[населено място], в.з. Б., м. „Антовската ливада”, съставляваща имот пл. № 647 от кад.лист № 615, изработен през 1976 г., с посочени граници.
Ответницата не е изразила становище.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК, подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Касаторът поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване, тъй като въпросите може ли искът по чл. 19 ал. 3 ЗЗД да се уважи само за идеалната част от имота, на която обещателят по предварителния договор е собственик към момента на вписване на исковата молба, дори и да се е задължил да продаде целия имот, както и има ли значение неспазването на изискванията на чл.33 ЗС за обявяването на предварителен договор за окончателен, са разрешени в противоречие с практиката на ВКС- решение № 1183 от 01.11.2000 г. по гр.д. № 57/2000 г. и решение № 127 от 14.04.2006 г. по гр.д. № 36/2005 г., и двете на ВКС, ІІ г.о.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., намира, че не следва да бъде допуснато касационното обжалване на въззивното решение по следните съображения: Действително поставените въпроси са от значение за изхода на делото и са решени в обжалваното решение в противоречие с разрешенията, дадени в приложените решения на тричленни състави на ВКС, което попада в хипотезата по чл.280 ал. 1 т. 2 ГПК. По тях има и задължителна практика- решения по чл. 290 ГПК № 250/21.05.2010 г. по гр.д. № 3/2009 г. на ВКС, ІІІ г.о., и № 54/26.04.2010 г. по гр.д. № 4683/2008 г. на ВКС/ІV г.о., в противоречие с която са разрешени в обжалваното решение. Но тези въпроси не обхващат всички съображения на въззивния съд за отхвърляне на иска и свързани с проверката, която следва да осъществи по отношение изискванията за прехвърляне на собствеността. Съдът е обосновал крайния си извод и с непредставянето на актуална данъчна оценка на имота за текущата година, която е необходима с оглед определяне на дължимите такси и изпълнение на разпоредбата на чл. 298 ал. 2 ГПК/ отм./. По този въпрос в изложението на касатора липсва обосновка за наличие на някоя от хипотезите по чл. 280 ал. 1 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 12.11.2009 г. по гр.д. № 5877/2009 г. на Софийски градски съд, ІV-В отд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: