О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 439
София, 22.03.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, ІІІ гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети март две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията А. Саралиева гр.дело № 195/2011 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. А. К., приподписана от пълномощника му адв. Т. И., против решението от 23.11.2010 г. по в.гр.д. № 1612/2010 г. на Бургаския окръжен съд, с което като е отменил решението от 16.07.2010 г. по гр.д. № 592/2010 г. на Бургаския районен съд в частта за уважаване на предявените от касатора срещу [фирма] искове с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1- 3 КТ е отхвърлил същите искове.
Ответникът не изразява становище.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК, подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт с оглед обжалваемия интерес.
В изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК касаторът поставя следните правни въпроси: елемент ли е от фактическия състав по чл. 190 ал. 1 т. 2 КТ изпълнението на служебните задължения и полагането на труд, ако е установено, че служителят, на когото е вменено нарушение по чл. 190 ал. 1 т. 2 КТ, се е явил на работа, следва ли съдът да обсъжда и въпроса дали служителят реално и качествено е изпълнявал трудовите си задължения; длъжен ли е служителят да установи, че се е явил на работа, или е в тежест на работодателя при условията на пълно главно доказване да установи, че служителят не се е явил на работа; при наличието на противоречиви свидетелски показания решаващият съд на коя група свидетели следва да основа крайните си изводи: на служител на работодателя, респ. лице, което е в пряка или косвена зависимост от него, или на втората група свидетели: бивш служител нямащ спорове и неуредени отношения с него и трети лица нямащи отношение към работодателя, които установяват релевантни за делото факти. Касаторът поддържа, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото съгласно чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, тъй като съдът е тълкувал и приложил закона превратно. Освен това твърди, че по въпроса за доказателствената тежест е налице и противоречие с практиката на ВКС съгласно чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК. Към изложението са приложени решение № 1/22.012002 г.на ВКС, ІІІ г.о., и решение № 758/01.10.2008 г. по гр.д. № 946/2006 г. на ВКС, ІV г.о.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 ГПК. Основанието по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК е налице при противоречие със задължителната практика на ВКС по правен въпрос от значение за изхода на делото, който е разрешен от въззивния съд. В този смисъл е т. 2 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. В случая такава задължителна практика не се сочи от касатора. Позоваването на решения на тричленни състави на ВКС, постановени по реда на ГПК /отм./ е относимо към основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК. В случая това основание не е налице. В приложените към изложението решения на ВКС е прието, че в съдебния спор за законност на уволнението в тежест на работодателя е да докаже, че законосъобразно е упражнил правото си на уволнение. Разрешението на въпроса за доказателствената тежест в обжалваното решение не е в обратен смисъл. В случая работодателят е доказал нарушението, за което е наложено дисциплинарното наказание, а твърдяните от ищеца обстоятелства въззивният съд е приел за недоказани.В изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК липсват доводи за обосноваване на хипотеза по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, т.е. произнасяне на съда по правен въпрос, който касае приложение на нов закон или на правна норма, която е неясна и се нуждае от тълкуване или по приложението на която липсва съдебна практика, или макар да има такава се налага тя да бъде променена. Изложените в него оплаквания за нарушения на материалния закон, на процесуални правила и необоснованост на решението са относими към касационните основания за неправилност на решението по чл. 281 т. 3 ГПК, а не към основанието по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Затова не следва да бъде допуснато касационно обжалване на решението.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 23.11.2010 г. по в.гр.д. № 1612/2010 г. на Бургаския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: