О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 770
София, 29.05.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, ІІІ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети май две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията А. Саралиева гр.дело № 176/2011 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. В. Х., чрез пълномощника й адв. С. П., срещу решение № 1417 от 20.10.2010 г. по гр.д. № 2428/2010 г. на Пловдивския окръжен съд, ГО, VІІ състав, в частта, с която като е отменил решението от 12.07.2010 г. по гр.д. № 2040/2008 г. на Пловдивския районен съд е признал по отношение на касатора, че Н. И. Н. е собственик на 4629/20059 ид.ч. от апартамент в [населено място], индивидуализиран в решението, на основание частична трансформация на лично имущество, и е допуснал делба между двамата при квоти: 12344/20059 ид.ч. за Н. Н. и 7715/20059 ид.ч. за В. Х..
Ответникът по жалбата Н. И. Н. изразява писмено становище за неоснователност на същата.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК, подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт с оглед обжалваемия интерес.
В изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, инкорпорирано в касационната жалба, касаторът поставя следните въпроси: следва ли съдът да приеме направеното прехвърляне на жилищноспестовен влог от син на баща за дарение, без да изследва дали е налице договор за дарение или прехвърлянето е станало възмездно; следва ли съдът при наличие на прехвърлен чрез дарение жилищноспестовен влог на приобретател, който е в брак, да изследва движението на средствата по него след откриването му до датата на сключване на договора за закупуване на имота и да прецени каква част от усвоените от влога средства за закупуване на жилището са лични на приобретателя, респ. се трансформира в лично имущество. Поддържа, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 и 3 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., намира, че искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно. В т. 3 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, имащо задължителен характер, е прието, че не е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК в случаите, когато касаторът не е представил доказателства за наличието на противоречива съдебна практика- влезли в сила съдебни актове, в които са формирани противоречиви изводи по въпросите, имащи значение за възприетия краен резултат по спора в обжалвания съдебен акт. В случая касаторът нито е посочил конкретни съдебни актове, нито е представил такива. В изложението липсва и обосновка, относима към основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Касаторът не твърди да липсва съдебна практика по поставените въпроси или наличие на създадена в резултат на неточно тълкуване съдебна практика, нито че съществуващата трябва да бъде осъвременена предвид промени в законодателството и обществените условия, в които случаи би било налице основанието по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК съгласно т. 4 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Затова не следва да бъде допуснато касационно обжалване на решението.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1417 от 20.10.2010 г. по гр.д. № 2428/2010 г. на Пловдивския окръжен съд, ГО, VІІ състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: