О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 249
София, 21.02.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, ІІІ гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети февруари две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията А. Саралиева гр.дело № 1213/2010 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. П. К., чрез пълномощника й адв. Х. В., против решение № 569 от 27.04.2010 г. по гр.д. № 12/2010 г. на Пловдивския окръжен съд в частта, с която е потвърдено решението от 23.11.2009 г. по гр.д. № 480/2009 г. на Асеновградския районен съд в частта, с която е отхвърлен предявения от касатора против „Т. акционерно туристическо, техническо и корабоплавателно дружество- клон България” иск за заплащане на обезщетение за реални щети от неправомерно ползване от дружеството и пропуснати ползи от неползване от нея на недвижим имот- земеделска земя, за разликата над 892 лв. до предявения размер 14675 лв., ведно със законната лихва.
Ответникът, чрез пълномощника му адв. Е. К., изразява становище в писмен отговор, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, и претендира разноски за настоящата инстанция.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК, подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт с оглед обжалваемия интерес.
В изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК касаторът твърди, че съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос- имуществено обезщетение от непозволено увреждане по смисъла на чл. 49 вр.чл. 45 ЗЗД, който е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, излага оплаквания за нарушения на материалния закон, сочи три решения на ВС, които са приложени към изложението, и ППВС № 9/28.ХІІ.1966 г..
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., намира, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т.1, 2 и 3 ГПК. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Непосочването на този въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване. В този смисъл е т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. В случая липсват ясно и точно формулирани правни въпроси от значение за изхода на делото, като общо основание за допускане на касационното обжалване, които да бъдат обсъдени във връзка със сочените допълнителни основания по чл. 280 ал. 1 т.1-3 ГПК. Твърдяните нарушения на материалния закон са основание за неправилност на решението по смисъла на чл. 281 т. 3 ГПК, но не и основание по чл. 280 ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Затова не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
При този изход на делото касаторът следва да заплати на ответника направените за настоящата инстанция разноски- адвокатско възнаграждение в размер на 2000 лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 569 от 27.04.2010 г. по гр.д. № 12/2010 г. на Пловдивския окръжен съд в частта, с която е потвърдено решението от 23.11.2009 г. по гр.д. № 480/2009 г. на Асеновградския районен съд.
ОСЪЖДА И. П. К. от [населено място], да заплати на „Т. акционерно туристическо, техническо и корабоплавателно дружество- клон България”, [населено място], [улица][жилищен адрес] разноски за настоящата инстанция в размер на 2000 /две хиляди/ лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: