О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 93
С., 25.02.2011 година
Върховният касационен съд на Р. Б., ІІІ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи февруари две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията А. С. ч.гр.дело № 611/2010 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на А. „М.” против определението от 15.06.2010 г. по ч.гр.д. № 371/2010 г. на К. окръжен съд, с което е отменено определението от 08.04.2010 г. по гр.д. № 279/2010 г. на К. районен съд за изпращане на делото, образувано по искове на В. К. А. срещу А. „М.” с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1-3 КТ, по подсъдност на Софийския районен съд и делото е върнато на К. районен съд, на който е подсъдно съгласно чл. 114ГПК. Ж. счита, че съгласно чл. 105 във вр. с чл. 108 ал. 1 ГПК исковете са подсъдни на Софийския районен съд, в чиито район се намира неговото седалище.
Частната жалба е постъпила в законния срок.
Тъй като се касае за определение, попадащо в кръга на визираните в чл.274 ал.3 т.1 ГПК, разглеждането на частната жалба по същество от ВКС като трета инстанция е обусловено от наличие на предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК. Ж. поддържа в изложението, че процесуалният въпрос за местната подсъдност, по който се е произнесъл въззивния съд, е решен в противоречие с практиката на ВКС и е решаван противоречиво от съдилищата- основания по чл. 280 ал. 1 т. 1 и 2 ГПК. Приложил е определения № 676 от 26.11.2009 г. и № 159 от 14.03.2009 г. на ВКС, ІV г.о. и ІІ т.о., две определения на въззивни съдилища и три решения на СРС.
Ответникът по частната жалба не е изразил становище.
За да постанови обжалваното определение, К. окръжен съд е приел, че ищецът по исковете с правно основание чл. 344 ал 1 т. 1-3 КТ има право да избере дали да ги предяви пред съда, в района на който е седалището на ответника- работодателя, съгласно чл. 105 ГПК, или пред съда по мястото, където обичайно полага свой труд, съгласно чл. 114 ГПК. В случая ищецът, който е работил в М.-К., е избрал втората законова възможност като е предявил исковете пред К. районен съд.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., намира, че не са налице сочените основания по чл.280 ал.1 ГПК за допускане касационно обжалване на определението. Двете приложени определения на ВКС по чл. 274 ал. 3 ГПК нямат отношение към въпроса за подсъдността по трудови дела. В едното от тях е разрешен въпроса за местната подсъдност по иск за съществуване на вземане по чл. 422 ГПК, а във второто- за местната подсъдност по иск за заплащане на застрахователно обезщетение. Останалите приложени съдебни актове на въззивни съдилища и на първоинстанционен съд също не могат да обосноват наличие на основание за допускане на касационното обжалване, защото няма данни да са влезли в сила и освен това не съдържат произнасяне по въпроса за местната подсъдност по трудови дела, за която освен разпоредбите на чл. 105 и чл. 108 ал. 1 ГПК е приложима и разпоредбата на чл. 114 ГПК, уреждаща особена изборна местна подсъдност.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определението от 15.06.2010 г. по ч.гр.д. № 371/2010 г. на К. окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: