О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 298
София, 01.03.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, ІІІ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията А. Саралиева гр.дело № 1180/2010 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Л. К. Д., чрез пълномощника й адв. Р. Н., против решението от 02.06.2010 г. по гр.д. № 10778/2009 г. на Софийски градски съд, г.о., ІІ-а въззивен състав, с което е оставено в сила решението от 10.11.2008 г. по гр.д. № 17201/2007 г. на Софийски районен съд, 26 състав, с което е отхвърлен предявения от касаторката срещу [фирма] иск с правно основание чл. 19 ал. 3 ЗЗД.
Ответникът [фирма], чрез пълномощника му адв. М. П., изразява становище в писмен отговор, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК, подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт с оглед обжалваемия интерес.
В изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, инкорпорирано в жалбата, касаторът поставя материалноправни въпроси и поддържа, че е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., намира, че следва да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК. Съобразно даденото тълкуване в т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС Върховният касационен съд е длъжен служебно да допусне касационното обжалване, когато се касае до преценка за допустимостта на постановения съдебен акт, тъй като служебно задължение на съда е да следи за спазване на съществените процесуални норми, обуславящи допустимостта на съдебното решение. Съдът е длъжен да следи за родовата подсъдност на предявения пред него иск. Съгласно разпоредбата на чл. 80 ал. 1 б. „б” ГПК /отм./, която е приложима в настоящия случай с оглед § 2 ал. 1 ПЗР на ГПК, иск по чл. 19 ал. 3 ЗЗД с цена над 10 000 лв. е подсъден на окръжния съд като първа инстанция. В случая цената на иска, определена съобразно приложимата разпоредбата на чл. 55 ал. 1 б. „б” ГПК /отм./ и при установената данъчна оценка на недвижимия имот- офис в размер на 176367,40 лв., е 44091,85 лв. Родовата подсъдност е абсолютна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск, за която съдът следи и служебно, а постановено решение при липса на родова подсъдност е недопустимо.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 02.06.2010 г. по гр.д. № 10778/2009 г. на Софийски градски съд, г.о., ІІ-а въззивен състав.
УКАЗВА на касатора в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 881,84 лв.
Делото да се докладва за насрочване след изпълнение на указанието.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: