О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 247
София, 21.02.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, ІІІ гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети февруари две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията А. Саралиева гр.дело № 752/2010 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Й. П., чрез пълномощника му адв. С. Б., против решение № 19 от 12.01.2010 г. по гр.д. № 423/2009 г. на Софийския окръжен съд, І въззивен състав, с което е отменено решението от 20.02.2009 г. по гр.д. № 246/2007 г. на Пирдопския районен съд и са отхвърлени предявените от касатора против [фирма] искове с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1- 3 КТ и са присъдени разноски.
Ответникът [фирма], чрез пълномощника му адв. Д. Л., изразява становище в писмен отговор, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване..
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК, подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт с оглед обжалваемия интерес.
В изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК касаторът твърди, че са налице основанията по чл. 280 ал. 1 т. 1, 2 и 3 ГПК за допускане на касационното обжалване. Формулираните въпроси са: 1. допустимо ли е въззивният съд да допуска изслушване на нова експертиза с назначаване на ново вещо лице след като първоинстанционния съд е приел експертиза по същите или сходни въпроси; 2. при приемане по делото на две експертизи със сходни задачи, изпълнени от различни вещи лица и противоречащи си в крайните заключения, следва ли съдът да излага мотиви относно възприемането само на една от тях; 3. допустими ли са доказателствени средства при положение, че страните по спора изрично са уговорили друг начин за установяване на тези обстоятелства по делото и една от страните умишлено се е лишила от тях; 4. законосъобразно ли е уволнението, при което обективната и субективната страна на деянието не съответстват на посочената такава в уволнителната заповед; 5. законосъобразни ли са уволненията, извършени на основания, различни от посочените в гл. ХVІ КТ; 6. законосъобразна ли е заповедта за прекратяване на трудовия договор, ако е подписана от лица, които разполагат с компетентност единствено да налагат дисциплинарни наказания, но не и с права да прекратяват трудови правоотношения. Относно твърдяните противоречия със съдебна практика се позовава на съдебни актове на ВКС и ВС, и на Върховния административен съд, които са приложени към изложението.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 ГПК. Посочената от касатора незадължителна практика на ВКС насочва към основанието по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, а не по т. 1 на разпоредбата, която обхваща задължителната практика на ВКС съгласно т. 2 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. По въпросите в п.1 и 2 на изложението няма противоречие с посочените съдебни актове на ВКС. В случая няма пълно съвпадение между задачите на двете медицински експертизи- едната в първата и другата във въззивната инстанция. Втората включва и въпроси, които не са били поставени на първата експертиза и не са изследвани от нея, и които са от значение за отговора на спорния въпрос дали само на приетото от ищеца лекарствено средство преди отиването му на работа се дължи алкохолното съдържание в кръвта му, констатирано с Дрегер Алкотест при явяването му на работа. Допускането на експертизата от въззивния съд в конкретния случай е в съответствие с практиката по приложението на чл. 157 ал. 1 ГПК/отм./. Въззивният съд е обсъдил експертизите заедно с другите доказателства по делото съобразно чл. 157 ал. 3 ГПК/отм./. Възприел е заключението на допуснатата във въззивната инстанция експертиза, която е дала обстойни отговори на въпроси, неизследвани от първата експертиза, и предвид приетите по делото в първата инстанция писмени обяснения на ищеца по чл. 193 ал. 1 ГПК, съдържащи признание за употреба на алкохол.
Във връзка с въпроса в п. 3 на изложението касаторът твърди, че въззивният съд е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила като е игнорирал установения от страните способ за доказване наличие на алкохол в кръвта- чрез кръвна проба, и е допуснал събиране на други доказателствени средства за това обстоятелство, за което касаторът възразил и в двете инстанции. Въпросът представлява всъщност оплакване за неправилност на решението- чл. 281 т. 3 ГПК, а не основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 ГПК.
По отношение на въпросите по т. 4, 5 и 6 в изложението също следва да се има предвид, че както са поставени и с оглед развитите във връзка с тях доводи, съставляват оплаквания за нарушения на материалния закон, които са основание за евентуална неправилност на обжалваното решение по смисъла на чл. 281 т. 3 ГПК, но не и основание по чл. 280 ал. 1 ГПК. Приложените към т. 4 и 5 решения на ВКС и ВС нямат отношение към разрешените в обжалваното решение правни въпроси във връзка със законността на дисциплинарното уволнение. Приложените решения на ВАС не се включват в съдебната практика по смисъла на чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК- т.3 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Затова не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 19 от 12.01.2010 г. по гр.д. № 423/2009 г. на Софийския окръжен съд, І въззивен състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: