О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 191
София, 10.02.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, ІІІ гражданско отделение, в закрито заседание на седми февруари две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията А. Саралиева гр.дело № 811/2010 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от И. С. М., чрез пълномощника му адв. С. И., против решението от 14.01.2010 г. по гр.д. № 472/2009 г. на Шуменския окръжен съд в частта, с която е потвърдил решението по гр.д. № 392/2009 г. на Шуменския районен съд в частта за отхвърляне на предявените от касатора против [фирма] искове с правно основание чл. 200 КТ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди вследствие професионално заболяване за разликата над 4000 лв. до 15000 лв. и изцяло за заплащане на имуществени вреди- разлика между трудовото възнаграждение, което би получавал ако е здрав, и получаваната пенсия, в размер на 5630,65 лв.
Постъпила е и касационна жалба от [фирма], чрез пълномощника му адв. С. Г., против въззивното решение в частта, с която като е отменил решението на първата инстанция в отхвърлената част по иска за неимуществени вреди за сумата от 4000 лв. го е уважил за тази сума, ведно със законната лихва.
Постъпила е и частна жалба от И. С. М., чрез пълномощника му адв. С. И., против разпореждането от 12.02.2010 г. по същото въззивно дело, с което Шуменският окръжен съд е оставил без уважение молбата му за издаван на изпълнителен лист в негова полза против [фирма] за присъденото с въззивното решение обезщетение в размер на 4000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 05.02.2009 г. до окончателното й изплащане.
Касационните жалби са постъпили в срока по чл.283 ГПК, подадени са от легитимирани лица срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт с оглед обжалваемия интерес.
В изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК касаторът И. С. М. твърди, че по въпроса относно предпоставките за ангажиране отговорността на работодателя за претендираните имуществени вреди въззивното решение е в противоречие с други решения на съдилищата, които са приложени. Поддържа, че е налице противоречива практика по отношение размера на обезщетението за неимуществени вреди, като в приложено въззивно решение по гр.д. № 589/2009 г. на ШОС е присъдено обезщетение в двоен размер на този по обжалваното решение. Твърди, че е налице и основанието по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, което обосновава с процесуални нарушения и нарушение на материалния закон.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решението в обжалваната от касатора- ищец част по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, към което насочва позоваването на решения на тричленни състави на ВКС, постановени по реда на отменения ГПК, и на въззивни решения, и по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Не е налице противоречиво разрешаване на въпроса относно предпоставките за отговорността за имуществени вреди- пропуснати ползи, представляваща разликата между трудовото възнаграждение, което работникът би получавал ако е здрав, и получаваната пенсия. В настоящия случай претендираната имуществена вреда не е вследствие професионалното заболяване на касатора, тъй като отпуснатата му пенсията е за инвалидност поради друго общо заболяване, т.е. липсващата причинна връзка като една от предпоставките по чл. 200 ал. 1 КТ обуславя отхвърлянето на този иск. Тази предпоставка не е отречена в приложените решения. Безпротиворечива е съдебната практика в смисъл, че на обезщетяване подлежат вредите, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Относно твърдяното противоречие с решение по гр.д. № 589/2009 г. на ШОС следва да се има предвид, че касаторът не е формулирал ясно и точно правен въпрос, който да бъде обсъден във връзка с основанието по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, а и липсва удостоверяване, че това решение е влязло в сила, за да формира съдебна практика. В този смисъл т.1 и 3 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. В изложението на касатора липсва обосновка, относима към основанието по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Твърдяните нарушения на материалния закон и на съдопроизводствените правила са основания за неправилност по смисъла на чл. 281 т. 3 ГПК, но не и основания по чл. 280 ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Затова не следва да се допусне касационно обжалване на решението в обжалваната от касатора- ищец част.
В изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК касаторът [фирма] твърди, че въпросът за преценката за преценката на конкретните обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди във връзка с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД е решен в противоречие с практиката на ВКС- ППВС № 4/23.12.1968 г. и определение по гр.д. № 3251/2008 г. на ВКС, ІІІ г.о. Поддържа, че по въпроса: може ли да се намали отговорността на работодателя по реда на чл. 201 ал. 2 ГПК, ако пострадалият е допринесъл за увреждането, въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС- решение № 786/25.03.1972 г. по гр.д. № 5/72 г. на ВС и посоченото по- горе определение. Твърди, че въпросът: дължи ли се обезщетение за неимуществени вреди, когато професионалното заболяване е довело до намаляване на работоспособността под 50 %, е решен в противоречие с практиката на ВКС и е решаван противоречиво от съдилищата- решение № 1781/23.10.2006 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение № 141/29.04.2009 г. на ВКС, ІІ г.о. и решение № 162/03.01.2008 г. на Пловдивския районен съд.
Настоящият съдебен състав намира, че не са налице основанията по чл. 280 ал. 1 т.1, 2 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. По първия въпрос не е налице противоречие с ППВС № 4/23.12.1968 г. В съответствие с т.11 на посоченото постановление въззивният съд е взел предвид установените обстоятелства, които обуславят вредите. Приложеното от касатора определение на ВКС е постановено по реда на чл. 288 ГПК и не формира съдебна практика по двата правни въпроса, формулирани в изложението. Позоваването на решение по гр.д. № 5/1972 г. на ВС, І г.о., което е постановено по реда на отменения ГПК, насочва към основанието по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК. Това решение не касае приложението на разпоредбата на чл. 201 ал. 2 КТ, с която е свързан втория въпрос на касатора. Този въпрос не е от значение за изхода на делото. Въззивният съд е приел, че не са установени обективни и субективни елементи в поведението на ищеца, въз основа на които да се направи извод за проявена груба небрежност. Освен това възражение за съпричиняване по смисъла на чл. 201 ал. 2 КТ не е било направено от ответника по иска по предвидения в ГПК ред. По третия въпрос е налице задължителна практика на ВКС- постановени по реда на чл. 290 ГПК решение № 380/23.07.2009 г. по гр.д. № 436/2009 г., решение № 521/23.06.2010 г. по гр.д. № 550/2010 г., решение № 633/01.11.2010 г. по гр.д. № 855/2009 г., всички на ВКС, ІV г.о., решение № 125/30.06.2011 г. по гр.д. № 1028/2010 г. на ВКС, ІІІ г.о., и др. В съответствие с даденото в тях разрешение в обжалваното решение е прието, че отговорността на работодателя по чл. 200 ал. 1 КТ може да се ангажира за вредите от трудова злополука или професионално заболяване и когато са довели до трайна неработоспособност под 50%. По изложените съображения не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната от ответника по иска част.
По частната жалба на И. С. М.:
Частната жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.
За да постанови обжалваното разпореждане, Шуменският окръжен съд е приел, че молбата за издаване на изпълнителен лист е преждевременна, тъй като въззивното решение не е влязло в сила.
Разпореждането е незаконосъобразно. Макар и към момента на постановяване на разпореждането въззивното решение в осъдителната му част да не е влязло в сила, съгласно разпоредбата на чл. 404 т. 1 ГПК то има изпълнителна сила и е изпълнително основание. Затова разпореждането следва да се отмени и да се постанови издаване на изпълнителен лист въз основа на въззивното решение в осъдителната му част в полза на ишеца против ответника по иска.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 14.01.2010 г. по гр.д. № 472/2009 г. на Шуменския окръжен съд.
ОТМЕНЯ разпореждането от 12.02.2010 г. по гр.д. № 472/2009 г. на Шуменския окръжен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ изпълнителен лист въз основа на осъдителната част на въззивното решение от 14.01.2010 г. по гр.д. № 472/2009 г. на Шуменския окръжен съд за сумата 4000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 05.02.2009 г. до окончателното й изплащане, в полза на И. С. М. от [населено място] против [фирма], [населено място].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: