О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 305
София, 01.03.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, ІІІ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори февруари две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията А. Саралиева гр.дело № 1756/2010 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Прокуратурата на Република България, чрез М. П.- прокурор в Апелативна прокуратура [населено място], против решение № 562 от 21.06.2010 г. по гр.д. № 465/2010 г. на Пловдивския апелативен съд, ІІ гр.състав, в частта, с която като е отменил частично решението от 17.02.2009 г. по гр.д. № 213/2009 г. на Хасковския окръжен съд е осъдил касатора да заплати на Н. Г. А. на основание чл. 2 ал. 1 т. 2 пр. 2 ЗОДОВ обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2000 лв., ведно със законната лихва.
Ответникът по жалбата не е изразил становище.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК, подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт с оглед обжалваемия интерес.
В изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК касаторът поддържа, че е налице основанието по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК за допускане на касационното обжалване, като въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на съдилищата, постановил е решението противно на разпоредбата на чл. 188 ГПК, не се е съобразил с изискванията на чл. 52 ЗЗД и съдебната практика- решение № 1599/2005 г. по гр.д. № 876/2004 г. и решение № 48/2004 г- по гр.д. № 2041/2002 г. на ВКС, ІV г.о., от приетото за установено като доказателствен материал по делото не може да се направи извода, до който е достигнал съда, че твърдените неимуществени вреди са в резултат само от воденото досъдебно производство.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., намира, че не е налице основанието за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Непосочването на този въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване. В този смисъл е т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. В случая не са формулирани никакви конкретни правни въпроси от значение за изхода на делото, като общо основание за допускане на касационното обжалване, които да бъдат обсъдени във връзка с приложените съдебни решения. Съдържащите се в изложението оплаквания са основания за неправилност на решението по смисъла на чл. 281 т. 3 ГПК, а не основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 ГПК. По изложените съображения не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
Постъпила е и частна жалба от Прокуратурата на Република България против определение № 1094 от 19.08.2010 г. по въззивното дело, с което е оставена без уважение молбата й по чл. 248 ал. 1 ГПК за изменение на въззивното решение в частта за разноските, с която жалбоподателят е осъден да заплати в полза на държавата държавна такса за двете инстанции общо 15 лв. Жалбоподателят поддържа, че определението противоречи на разпоредбата на чл. 84 т. 1 ГПК.
Частната жалба е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
За да постанови обжалваното определение, Пловдивският апелативен съд е приел, че Прокуратурата на РБ дължи тази сума с оглед изхода на делото, включваща държавни такси 10 лв. и 5 лв., които ищецът и въззивник е следвало да внесе за първоинстанционното и въззивното производство, но не са били събрани от него поради пропуск, и ако бяха събрани, ответникът с оглед изхода на делото трябваше да възстанови на ищеца, но тъй като това не е направено ответникът трябва да заплати сумата на държавата.
Определението е законосъобразно. От разпоредбата на чл. 10 ал. 3 ЗОДОВ следва, че държавната такса е за сметка на ответника при частично уважаване на иска. Неоснователно е позоваването на жалбоподателя на чл. 84 т. 1 ГПК. Разпоредбата се отнася за ищците, а в случая Прокуратурата на РБ е ответник по иска. По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 562 от 21.06.2010 г. по гр.д. № 465/2010 г. на Пловдивския апелативен съд, ІІ гр.състав, в частта, с която като е отменил частично решението от 17.02.2009 г. по гр.д. № 213/2009 г. на Хасковския окръжен съд е осъдил касатора да заплати на Н. Г. А. на основание чл. 2 ал. 1 т. 2 пр. 2 ЗОДОВ обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2000 лв., ведно със законната лихва, считано от 24.01.2005 г. до окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1094 от 19.08.2010 г. по гр.д. № 465/2010 г. на Пловдивския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: