О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 138
С., 04.02.2011 година
Върховният касационен съд на Р. Б., ІІІ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми януари две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията А. С. гр.дело № 509/2010 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма],[населено място], против решение № 29 от 11.01.2010 г. по гр.д. № 2167/2008 г. на С. апелативен съд, с което е потвърдил решението от 28.06.2008 г. по гр.д. № 1442/2007 г. на С. градски съд, І гр.отд., 6-ти състав, с което са отхвърлени предявените от касатора искове: срещу М. Д. С. и Н. П. М. с правно основание чл. 135 ЗЗД за обявяване за недействителен на сключения между ответниците договор с нот.акт № 183 от 22.03.2006 г. за дарение на недвижим имот-апартамент в[населено място], [улица], и частичен иск срещу първата ответница с правно основание чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата 10001 лв., обезщетение за имуществени вреди-пропуснати ползи за периода 01.01.2005 г.- 28.04.2005 г., ведно със законната лихва.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК, подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт с оглед обжалваемия интерес.
В изложението към касационната жалба се поддържа, че е налице противоречие с практиката на ВКС, което се състои в разрешаването на казуси, свързани с възприемането на обстоятелства по писмени документи, без разпит като свидетел на изготвилото документа лице и заличаването му от въззивната инстанция без спазване на реда по чл. 131 ГПК/отм./, което се отнася до заличения свидетел Г.Г.. Приложени са решения № 1486 от 09.05.1960 г. по гр.д. № 2096/1960 г. на ВС,І г.о., и № 2778 от 27.11.1967 г. по гр.д. № 2364/1967 г. на ВС, ІІ г.
Ответницата М. Д. С. изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване, в писмен отговор.
Ответницата Н. П. М. не е изразила становище.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване. В изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Непосочването на този въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване. В този смисъл е т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. В настоящият случай в изложението към касационната жалба няма ясно и точно формулиран правен въпрос от значение за изхода на делото, като общо основание за допускане на касационното обжалване, който следва да бъде обсъден във връзка с допълнителното основание по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, към което насочва позоваването на касатора на незадължителна практика на ВС. Заличаването на посочения свидетел в настоящия случай не е довело до неизясненост на делото от фактическа страна. За обстоятелствата, за които е бил допуснат свидетеля Г.Г., е събрано писмено доказателство/л.12 от първоинстанционното дело/ и са обсъдени от въззивния съд. Въпросът за заличаването на свидетеля не е обуславящ решаващите изводи на съда за липса на елементите от фактическите състави по чл. 45 ЗЗД и по чл. 135 ЗЗД. Затова не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 29 от 11.01.2010 г. по гр.д. № 2167/2008 г. на С. апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: