О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 277
С., 09.03.2011 година
Върховният касационен съд на Р. Б., ІІІ гражданско отделение, в закрито заседание на втори март две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията А. С. гр.дело № 1179/2010 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Я. С. К. и Н. С. К., чрез пълномощника им адв. М.К., против решение № 25 от 10.03.2010 г. по гр.д. № 22/2010 г. на Бургаския апелативен съд, с което е отменено решение № 103 от 04.12.2009 г. по гр.д. № 270/2009 г. на Ямболския окръжен съд в отхвърлената част по иска на Д. Г. Д. срещу жалбоподателите за заплащане солидарно на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 10000 лв. до 15000 лв. и е присъдена още сумата 5000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 21.08.2008 г. до окончателното й изплащане, както и 156 лв. разноски на ищеца и 200 лв. държавна такса по сметка на съда, и е потвърдено решението на първата инстанция в уважената част на иска за сумата 10000 лв., ведно със законната лихва и разноски.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК, подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт с оглед обжалваемия интерес.
В изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК касаторите поддържат, че по предмета на делото първоинстанционният съд и въззивният съд са постановили противоречиви решения и излагат съображения за неправилност поради допуснати процесуални нарушения и нарушения на материалния закон, приповтарящи съдържащите се в касационната жалба. С допълнителна молба представят решение № 94/19.09.2008 г. по в.н.о.х.д. № 205 /2008 г. на Ямболския окръжен съд и решение № 153/20.11.2008 г. по в.н.о.х.д. № 226/2008 г. на Видинския окръжен съд, с които обосновават противоречива практика на съдилищата относно размера на обезщетението за неимуществени вреди и начина на определяне на обезщетението, като с приложените решения за идентични и дори по-сериозни телесни повреди са присъдени значително по-малки обезщетения за неимуществени вреди, освен това за всяка телесна повреда е определено отделно обезщетение за неимуществени вреди, докато в обжалваното решение обезщетението е определено глобално.
Ответникът по жалбата Д. Г. Д., чрез пълномощника му адв. Ж.А., изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване, в писмен отговор.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., намира, че не е налице основание за допускане на касационното обжалване. Твърдяните противоречиви разрешения в първоинстанционния и въззивния съдебен акт по същия спор не попадат в хипотезата по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК. В този смисъл е т. 3 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Доводите за неправилност на въззивното решение са относими към основанията за касационно обжалване по чл. 281 т. 3 ГПК, а не към основанията за допускане на обжалването по чл. 280 ал. 1 ГПК. Приложените към допълнителната молба въззивни решения също не обосновават хипотезата по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК. Не се касае за противоречиво прилагане на една и съща правна норма. Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от обстоятелства, които са различни във всеки конкретен случай. Съгласно т. 11 от ППВС № 4/ 1968 г. при определяне размера на обезщетенията за неимуществени вреди по справедливост следва да се вземат предвид всички обстоятелства, които обуславят тези вреди. Разликата в размера на обезщетенията за неимуществени вреди се обуславя от различните обстоятелства, установени във всеки отделен случай и съобразени от съдилищата. Законът не изисква, не предписва обезщетението за неимуществени вреди на пострадалия от извършеното престъпно деяние да се определя отделно за всяка от причинените телесни повреди, но и не го изключва. Няма значение дали обезщетението ще се определи разделно или съвкупно. Важното е да са взети предвид от съда всички конкретни установени обстоятелства, които са от значение за неимуществените вреди, съгласно посоченото ППВС. По изложените съображения не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
Искането на ответника по касация за присъждане на разноски за настоящото производство е неоснователно, тъй като няма доказателства за направени такива.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 25 от 10.03.2010 г. по гр.д. № 22/2010 г. на Бургаския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: