О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 572
София, 19.11.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, ІІІ гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети ноември две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията А. С. гр.дело № 198/2010 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.3 т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на М.У.- София, чрез пълномощника му адв. И. С., против определение № 15234 от 29.12.2009 г. по ч.гр.д. № 12412/2009 г. на Софийски градски съд, ІІ-Д възз. с-в, с което е оставена без уважение частната му жалба против разпореждането от 14.09.2009 г. по гр.д. № 15561/2008 г. на Софийски районен съд, 61 с-в, с което е върната като просрочена въззивната му жалба срещу постановеното по делото решение. В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на определението.
Ответникът по частната жалба Д. М. К., чрез пълномощника й адв. К. Г., изразява становище за неоснователност на частната жалба в писмен отговор.
За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е потвърдил извода на първоинстанционния съд за просрочие на въззивната жалба срещу постановеното по делото решение, тъй като предявените искове с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1-3 КТ са разгледани по реда на ГЛ. Х. ГПК- Б. производство, като в съдебно заседание на 04.06.2009 г., за което страните са били редовно призовани, съдът е посочил, че решението ще бъде обявено на 19.06.2009 г., на която дата го е обявил и от нея е започнал да тече двуседмичният срок за обжалването му, който е бил изтекъл към датата на подаване на жалбата- 13.07.2009 г.
Частната жалба е постъпила в законния срок и е подадена от легитимирано лице.
Тъй като се касае за определение, попадащо в кръга на визираните в чл.274 ал.3 т.1 ГПК, разглеждането на частната жалба по същество от ВКС като трета инстанция е обусловено от наличие на предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК. В приложеното изложение към частната жалба се поставя въпроса за началния момент, от който тече срокът за обжалване на първоинстанционното решение, постановено по реда на бързото производство, когато съдът не е постановил изрично, че делото се гледа по правилата на бързото производство, и страната не е присъствала на последното по делото съдебно заседание. Жалбоподателят поддържа, че са налице основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 и 3 ГПК, като във връзка с първото е приложено копие от решение по гр.д. № 29766/2009 г. на СРС, 60 с-в. Вторият въпрос, който се поставя, е относно преценката на съда за необходимостта от събиране на доказателства и приложението на чл. 278 ал.2 изр.второ ГПК, във връзка с който се поддържа наличието на основанието по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., намира, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 т.2 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Първият въпрос е от значение за изхода на делото. Приложеното съдебно решение обаче не сочи на противоречиво разрешаване от съдилищата на същия въпрос. С това решение, незаверено да е влязло в сила, съдът се е произнесъл по искове по чл. 344 ал. 1 т. 1 и 3 КТ и е посочил, че решението може да се обжалва пред СГС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните. Указанието на съда относно обжалването на постановеното от него решение не формира съдебната практика, която има предвид разпоредбата на чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК. Съгласно т. 3 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС за да е налице това основание, трябва правният въпрос от значение за спора да е разрешен в обжалвания съдебен акт в противоречие с разрешението по същия въпрос, дадено с друг влязъл в сила съдебен акт на първоинстанционен съд, въззивен съд или на ВКС по реда на ГПК /отм./. Не е налице и хипотезата по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. В случая не се касае за приложение на правна норма, която е неясна и се нуждае от тълкуване с оглед развитието на правото и уеднаквяването на съдебната практика. Разглеждането на делото по реда на Гл. Х. ГПК се предпоставя единствено от характера на предявените искове и не е необходимо съдът изрично да постановява, че ще разглежда спора по този ред. Съгласно чл. 315 ал. 2 ГПК в заседанието за разглеждане на делото съдът посочва в кой ден ще обяви решението си и от този ден започва да тече срокът за въззивното обжалване. Когато решението е обявено на посочената дата, от тогава започва да тече срока за обжалването му. Неприсъствието на страната в това съдебно заседание е ирелевантно, щом като е била редовно призована за заседанието. Неприсъствалата страна разполага с възможността да изиска делото за справка, независимо дали е в деловодството или при съдията, за да узнае за определения ден за обявяване на решението, както и за обявеното в този ден решение. За обявеното решение може да узнае и от регистъра на съдебните решения, който е публичен. Връчването на препис от решението на страните е ирелевантно за началото на срока за обжалване на постановеното в бързо производство решение, предвид специалната норма на чл. 315 ал. 2 ГПК. Затова и невръчването му не води до извод, че този срок не започва да тече. Вторият процесуален въпрос, поставен в изложението, не може да обоснове допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Той не обуславя решаващия извод на съда в конкретния случай, тъй като в частната въззивна жалба не са направени доказателствени искания, които съдът да е следвало да преценява и да се произнася. Не е налице общото основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 ГПК, а именно соченият от жалбоподателя правен въпрос да е включен в предмета на спора и да е обусловил извода на съда по конкретното дело.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 15234 от 29.12.2009 г. по ч.гр.д. № 12412/2009 г. на Софийски градски съд, ІІ-Д възз. с-в.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: