О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 39
София, 20.01.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, ІІІ гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети януари две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията А. С. гр.дело № 414/2010 г.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на Ц. Г. Л., чрез пълномощника му адв.В.Я., и на [фирма], чрез пълномощника му юрк.В.Д., против решение № 1537 от 30.11.2009 г. по гр.д. № 1973/2009 г. на Варненския окръжен съд.
Ц. Г. Л. обжалва въззивното решение в частта, с която е оставено в сила решението от 07.08.2009 г. по гр.д. № 2809/2008 г. на Варненския районен съд в частта за отхвърляне на иска по чл. 200 КТ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука за разликата над 15 000 лв. до 50 000 лв., за изтекла лихва до подаване на исковата молба за разликата над 5 212,69 лв. до 9 856,63 лв. и за законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
[фирма] обжалва въззивното решение в частта, с която са уважени исковете за заплащане на обезщетения за имуществени вреди- разходи за лекарства общо в размер на 106,89 лв., ведно с изтекла лихва общо 35,96 лв., разлика между брутното трудово възнаграждение към момента на трудовата злополука и пенсията за периода м.03.2006 г. до 17.04.2008 г. общо 9981,12 лв., ведно с изтекла лихва общо 1616,87 лв. и законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане, разлика между брутното трудово възнаграждение и пенсията за м.05.2008 г.- 179,44 лв., за м.06.2008 г.- 179,44 лв. и за периода м.07.2008 г.- м.04.2011 г. по 355,77 лв. месечно, ведно със законната лихва, и са присъдени държавна такса и разноски.
По допускането на касационното обжалване по жалбата на ищеца Върховният касационен съд намира, че са налице предвидените в закона предпоставки, по следните съображения:
Жалбата е подадена в законния срок от легитимирано лице и обжалваемият интерес е над 1000 лв.
В изложението на касатора Ц. Г. Л. се твърди, че въпросът за размера на обезщетението за неимуществени вреди е разрешен от съда в противоречие със задължителната практика, установена в т.11 на ППВС № 4/1968 г., като не са били взети предвид всички обстоятелства, имащи значение за определяне размера на обезщетението.
Основанието за допускане на касационното обжалване по чл.280 ал.1 т.1 ГПК е налице, тъй като посочените от съда обстоятелства, с оглед на които е определен размерът на обезщетението за неимуществени вреди- продължителния период на възстановяване и настъпилата вследствие на уврежданията трайна нетрудоспособност за срок до 01.04.2011 г., не изчерпват всички обстоятелства, обуславящи тези вреди, съгласно задължителната съдебна практика.
По допускане на касационно обжалване на решението по жалбата на ответника по исковете Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., намира, че не са налице законовите предпоставки по следните съображения:
Обжалваемият интерес на касатора по уважените искове за разходите за лекарства и изтеклите лихви за тях е под 1000 лв., поради което решението в тази част не подлежи на касационно обжалване- чл. 280 ал. 2 ГПК/ред. ДВ бр.59/2007 г./ във вр. с §25 ЗИДГПК/ДВ бр.100/2010 г./.
Решението подлежи на касационно обжалване в уважените части по останалите искове- за имуществени вреди, изразяващи се в разлика между брутно трудово възнаграждение и пенсия, и за неимуществени вреди, и лихвите върху тях, с оглед обжалваемия интерес по всеки от тях над 1000 лв.
В изложението на касатора [фирма] се поддържа, че въпросът: следва ли концесионерът да отговаря за задължения на стария работодател спрямо негови бивши работници и служители, чиито трудови правоотношения са били прекратени преди влизане в сила на концесионния договор, и от кой момент следва да се ангажира отговорността на концесионера в такива случаи, е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото по смисъла на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК.
Основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване не е налице. В изложението на касатора липсват доводи за обосноваване на соченото основание, а само се възпроизвежда текста на разпоредбата. Разпоредбата на чл. 123а ал. 3 КТ, която е приложил въззивният съд, е ясна и няма необходимост от тълкуването й. Регламентираната в нея отговорност на концесионера солидарно с предишния работодател за задълженията към работника или служителя, възникнали преди промяната, е съществувала и в чл.123 ал. 1 т. 6 КТ/ред. ДВ бр.25/2001 г./. В съответствие с установеното разбиране в практиката и теорията е приетото от въззивния съд в случая, че съобразно чл.123а ал.3 КТ ответникът- концесионер на Л. Варна е материалноправно легитимиран ва отговаря за възникналите и непогасени към момента на влизане в сила на договора за концесия задължения за обезщетяването на ищеца за вредите от трудовата злополука, независимо че към датата на концесията трудовият договор на ищеца с [фирма] е бил прекратен.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1537 от 30.11.2009 г. по гр.д. № 1973/2009 г. на Варненския окръжен съд по жалбата на Ц. Г. Л. в отхвърлената част по иска по чл. 200 КТ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука за разликата над 15 000 лв. до 50 000 лв., за обезщетение за забава за периода от 22.09.2005 г. до 16.04.2008 г.за разликата над 5 212,69 лв. до 9 856,63 лв. и за законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на посоченото решение по жалбата на [фирма] в уважената част по предявените искове.
Делото да се докладва за насрочване по жалбата на Ц. Г. Л..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: