О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 837
София, 12.06.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, ІІІ гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти юни две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията А. Саралиева гр.дело № 799/2010 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Д. С. и Л. С. С. приподписана от пълномощника им адв. Г. С., против решение № 942 от 19.06.2009 г. по гр.д. № 62/2009 г. на Софийски апелативен съд, 7 състав, с което е оставил в сила решението от 03.07.2006 г. по гр.д. № 696/2002 г. на Софийски градски съд, І г.о., 9 състав, с което са отхвърлени предявените от касаторите срещу СДВР и МВР искове с правно основание чл. 1 ал. 1 ЗОДОВ за заплащане на обезщетения за имуществени и неимуществени вреди.
Ответниците не изразяват становище.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК, подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт с оглед обжалваемия интерес.
В изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК и допълнението към него касаторите поддържат, че съдът се е произнесъл по съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС съгласно чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, излагат доводи за произнасяне по непредявен иск, във връзка с който сочат решение по гр.д. № 142/2007 г. на ВКС, V г.о., и за съществени процесуални нарушения- недопускане на решаващи за делото доказателствени искания, непосочване в решението на какво основание САС се произнася повторно по делото, непрецизиране на държавните такси, поставят въпроса за допустимостта на доказателствените искания на страните, в тази връзка се позовават на т. 4 от ТР № 2/02.07.2004 г. на ОСГК на ВКС, на решение № 1411/08 от 07.01.2009 г. по гр.д. № 5996/2007 г. на ВКС, V г.о., решение по гр.д. № 644/2009 г. на ВКС, ІІІ г.о.
По допускане на касационно обжалване Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. приема следното:
Съгласно трайната практика на ВКС решението е постановено по непредявен иск, когато съдът се е произнесъл извън предмета на делото. В случая въззивният съд при повторното разглеждане на делото се е произнесъл по предмета на делото, очертан от обстоятелствената част и петитума на исковата молба и последващата уточнителна молба на ищците, а именно по предявените от ищците искове за обезщетяване на имуществени и неимуществени вреди, причинени им от твърдяните от ищците незаконосъобразни бездействия и действия на служители на 7-мо РПУ при извършване от И. И. на 04.12.2001 г. отнемане на владението върху част от недвижим имот от ищците, посочен в исковата молба, и впоследствие, и неупражнен контрол от МВР върху служителите на 7-мо РПУ на СДВР. А това, че въз основа на приложения към исковата молба и приет като доказателство протокол на съдия изпълнител по изп.дело въззивният съд е приел, че на 28.11. 2001 г. ищците са били въведени във владение на същия имот, което не съответства на данните в този протокол според касаторите, касае преценката на доказателствата, но не означава, че съдът се е произнесъл по непредявен иск. Позоваването на касаторите на решение по гр.д. № 142/2007 г. на ВКС, V г.о., което не попада в кръга на задължителната практика на ВКС по смисъла на чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, насочва към основанието по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, но то не е налице в случая. С това решение е оставено в сила въззивно решение, с което е обезсилено решение на първоинстанционния съд като постановено по непредявен иск, предвид че предявеният иск по чл. 31 ал. 2 ЗС е за обезщетение за ползване на реална част от дворно място, намираща се извън разпределената на ответника за ползване реална част от имота по реда на чл. 32 ал. 2 ЗС, а не за обезщетение за ползване на целия имот, какъвто е разгледания от първоинстанционния съд. Не е налице сходство с настоящия случай.
Не са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 и 2 ГПК и по процесуалноправния въпрос за допустимостта на доказателствените искания на страните. Даденото тълкуване в т. 4 от ТР № 2/02.07.2004 г. на ОСГК на ВКС е по приложението на чл. 218и ал. 2 ГПК /отм/ относно условията, при които е допустимо събиране на доказателства при повторно касационно обжалване, а не касае допустимостта на доказателствени искания при повторно въззивно разглеждане на делото, какъвто е настоящия случай. Посоченото от касаторите решение по гр.д. № 644/2009 г. на ВКС, ІІІ г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, също е неотносимо. То се отнася за допустимите доказателства при първо въззивно разглеждане на делото. Затова тези решения, включени в задължителната практика на ВКС по смисъла на чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК не могат да обосновате противоречие по формулирания от касаторите въпрос с разрешението, дадено от въззивния съд. Посоченото от касаторите решение № 1411/08 от 07.01.2009 г. по гр.д. № 5996/2007 г. ВКС, V г.о., постановено по реда на ГПК /отм./, което е извън кръга на задължителната практика на ВКС, насочва към основанието по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване, но същото не е налице. С това решение ВКС е отменил първото въззивно решение на САС и е върнал делото за ново разглеждане, като е приел допуснато от въззивния съд процесуално нарушение- отказано допускане на поисканите от ищците свидетели за установяване на релевантни за спора факти. При повторното въззивно разглеждане на делото съдът е допуснал поисканите в молбата на ищците от 30.03.2009 г. свидетели при довеждане и е приел като доказателство приложеното към нея решение от 03.06.2008 г. по гр.д. № 650/2007 г. на СГС, но в проведените след това съдебни заседания ищците не са се явили и не са довели свидетелите. Други допустими доказателства при повторно въззивно разглеждане на делото съобразно разпоредбата на чл.218з ал. 3 ГПК/отм./, приложима в случая, не са били посочени от ищците. Материалноправни въпроси не са формулирани в изложението и допълнението към него, нито са посочени съдебни решения в противоречие с които такива въпроси да са разрешени в обжалваното решение. Доводите в изложението и допълнението към него за допуснати от въззивния съд процесуални нарушения са относими към касационното основание по чл. 281 т. 3 ГПК. Те са извън приложното поле по чл. 280 ал. 1 ГПК и подлежат на обсъждане в производството по чл. 290 ГПК в случай, че бъде допуснато касационно обжалване. По изложените съображения не следва да се допусне касационно обжалване на обжалваното решение.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 942 от 19.06.2009 г. по гр.д. № 62/2009 г. на Софийски апелативен съд, 7 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: