О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 301
София, 01.03.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, ІІІ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи февруари две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията А. Саралиева гр.дело № 1772/2010 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. на Република България, чрез И. А.- прокурор в Окръжна прокуратура [населено място], против решение № 451 от 14.10.2010 г. по гр.д. № 574/2010 г. на Плевенския окръжен съд, ІІ възз.гр.състав, с което е потвърдено решението от 18.05.2010 г. по гр.д. № 519/2010 г. на Плевенския районен съд, с което касаторът е осъден да заплати на И. И. Т. /К./ на основание чл. 2 ал. 1 т. 2 пр. първо ЗОДОВ обезщетение за неимуществени вреди в размер на 11000 лв., ведно със законната лихва.
Ответницата по жалбата не е изразила становище.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК, подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт с оглед обжалваемия интерес.
В изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК касаторът поддържа, че е налице основанието по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК за допускане на касационното обжалване, тъй като обжалваното решение противоречи на решение № 1017/15.12.2005 г. по гр.д. № 524/2004 г. на ВКС, ІV г.о., и решение № 158/09.03.2009 г. по гр.д. № 282/2008 г. на ВКС, ІІІ г.о., с които са приети за справедливи обезщетения за неимуществени вреди в по- малки размери.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., намира, че не е налице основанието за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК. Размерът на обезщетението за неимуществени вреди е обусловен от множество конкретни обстоятелства за всеки отделен случай. Разликата в присъжданите от съдилищата размери на обезщетения за неимуществени вреди произтича от различните факти при различните казуси, а не сочи на противоречиво тълкуване на закона. Разпоредбата на чл. 52 ЗЗД изисква конкретна преценка във всеки отделен случай. От съпоставката на обжалваното решение и приложените решения към изложение не се констатира идентичност на всички установени обстоятелства, които обуславят вредите. Поради това не може да се приеме, че решаването на въпроса относно приложението на чл. 52 ЗЗД от въззивния съд има за резултат различие в прилагането на посочената правна норма от съдилищата. По изложените съображения не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 451 от 14.10.2010 г. по гр.д. № 574/2010 г. на Плевенския окръжен съд, ІІ възз.гр.състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: