О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 374
София, 12.03.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, ІІІ гражданско отделение, в закрито заседание на шести март две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията А. Саралиева гр.дело № 1488/2010 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Всестранна кооперация „С. В.”, [населено място], [община], чрез пълномощника му адв. Т. А., против решение № 1079 от 29.06.2010 г. по гр.д. № 2732/2009 г. на Пловдивския окръжен съд, 8-ми гр. състав, в частта, с която е потвърдено решението по гр.д. № 2153/2008 г. на Пловдивския районен съд в частта за отхвърляне на предявения от касатора против [фирма], [населено място] иск с правно основание чл. 59 ал. 1 ЗЗД за сумата 9075,13 лв.- разликата над 1327,87 лв. до 10403 лв. за периода 17.05.2001 г. – 28.07.2003 г. , ведно със законната лихва, и сумата 855 лв. за периода 08.04.2004 г.- 17.05.2006 г., ведно със законната лихва.
Ответникът [фирма], чрез пълномощника му адв. С. И., изразява становище в писмен отговор, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК, подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт с оглед обжалваемия интерес.
В изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК касаторът поставя въпроса: предявяването на частичен иск прекъсва ли теченето на погасителната давност за цялото вземане и започва ли да тече нова давност относно остатъка от вземането от влизане в сила на решението по частичния иск. Подддържа, че въпросът е от значение за изхода на делото, предвид извода на съда, че претенцията за разликата над 1327,87 лв. до 10403 лв. за периода 17.05.2001 г.– 28.07.2003 г. е погасена по давност, и е от значение за точното прилагане на закона, тъй като въпросът е решаван противоречиво от ВКС, като в някои решения е прието, че предявяването на частичен иск прекъсва давността и от влизане на решението в сила започва да тече нова давност, а други решения са в обратен смисъл, че частично предявеният иск не прекъсва давността за разликата до пълния размер на вземането, което налага уеднаквяване на практиката и тълкуване на закона. Към изложението са приложени решения на тричленни състави на ВКС, на които касаторът се позовава.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1- 3 ГПК. С решение № 610/09.12.2008 г. по т.д. № 391/2008 г. на ВКС, ТК, І т.о., постановено по реда на чл. 290 и сл. ГПК, е прието, че предявен частичен иск нито спира, нито прекъсва теченето на погасителната давност за останалата част от вземането. С него е уеднаквена противоречивата практика на съдилищата по поставения въпрос. Това решение се включва в задължителната практика на ВКС по смисъла на чл. 280 ал. т. 1 ГПК. В настоящия случай разрешението, дадено в обжалваното решение, е в съответствие с посочената задължителна практика на ВКС, която не се налага да бъде променяна. В част от приложени към изложението решения на тричленни състави на ВКС, постановени по реда на отменения ГПК, е прието същото разрешение по въпроса, а в останалите не е обсъждан същият правен въпрос. Затова не следва да бъде допуснато касационно обжалване на решението.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1079 от 29.06.2010 г. по гр.д. № 2732/2009 г. на Пловдивския окръжен съд, 8-ми гр. състав, в частта, с която е потвърдено решението по гр.д. № 2153/2008 г. на Пловдивския районен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: