О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 136
С., 04.02.2011 година
Върховният касационен съд на Р. Б., ІІІ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми януари две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията А. С. гр.дело № 493/2010 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Начално училище „В. В.”,[населено място], против решение № 311 от 28.12.2009 г. по гр.д. № 510/2009 г. на Смолянския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 130 от 15.10.2009 г. по гр.д. № 148/2009 г. на Девинския районен съд, с което са уважени предявените от Л. Красимова Б. срещу касатора искове с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1-3 КТ.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК, подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт с оглед обжалваемия интерес.
В изложението към жалбата касаторът поддържа, че въпросът дали подлежи на доказване, че работодателят е извършил подбор по втория критерий на чл. 329 КТ, е разрешен в противоречие с разрешението на този въпрос в решение № 326 от 18.03.2008 г. по гр.д. № 1243/2007 г. на ВКС, ІІІ г.о. Поддържа още, че е налице основанието по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК във връзка с въпросите: как следва да процедира работодателят, за да спази изискванията на чл. 329 КТ, в случай, че при извършване на подбора се окаже, че няма нито едно от съпоставяните лица, което да е с по-висока квалификация и да работи по-добре; в случай, че при подбора се окаже, че този, който е с по-висока квалификация, работи по- слабо и неефективно, а този, който е с по-ниска квалификация, работи по- добре, следва ли да се даде предимство на единия от критериите и на кой от двата; с какви доказателства- писмени или гласни, следва да се установява подбора по критерия „по-добра работа”.
Ответницата Л. Красимова Б. изразява становище, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване, в писмен отговор.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., намира, че не са налице основанията за допускане на касационното обжалване. Първото основание е по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, предвид позоваването на касатора на незадължителна практика на ВКС. Последователна е практиката на ВКС, че подлежи на доказване извършването на подбор от работодателя по двата критерия на чл. 329 КТ- квалификация и ниво на работата, при съкращаване на щата, което засяга част от щатните бройки за еднакви длъжности. Посоченото от касатора решение на ВКС не обосновава наличие на противоречива практика по въпроса относно доказването на извършване на подбор от работодателя по законовите критерии, вкл. и втория от тях. В него е прието, че работодателят има задължение да докаже, че е извършил подбор съобразно критериите по чл. 329 КТ, и в този случай е доказал извършването на такъв подбор, при който ищеца е получил най- ниски резултати по отношение нивото на работата му. В настоящия случай въззивният съд също е приел, че извършването на подбор от работодателя по законовите критерии подлежи на доказване, но от събраните доказателства не се установява да е извършена преценка от работодателя по втория критерий- ниво на работа на съпоставяните служители.
Не е налице и основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Поставените въпроси от касатора, които свързва с хипотезата по посочената разпоредба, не са от значение за изхода на делото. Те не са свързани с решаващия извод за незаконност на уволнението в случая, който е обусловен от нарушение на разпоредбата на чл. 329 КТ като при подбора работодателят не е извършил преценка и съпоставка на нивото на работа на служителите. Затова не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 311 от 28.12.2009 г. по гр.д. № 510/2009 г. на Смолянския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: