1
Р Е Ш Е Н И Е
№ 136
гр. София, 30.06.2015 г.
В И М Е ТО НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи май две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
при участието на секретаря Р.Иванова .
изслуша докладваното от съдията Емил Томов гр. дело № 1018/2015 година.
Производството е по чл. 73, ал. 4, вр. с ал. 1 ЗЧСИ.
Образувано е по жалба на Министъра на правосъдието на РБ против решение от 19.11.2014г , постановено по дисциплинарно дело № 43/2014 г. на Дисциплинарната комисия към Камарата на частните съдебни изпълнители, с което е отхвърлено искането на Министъра на правосъдието по реда на чл.70 ал.1 от ЗЧСИ за налагане на дисциплинарно наказание на частен съдебен изпълнител А. З. , рег. № при Камарата на частните съдебни изпълнители /КЧСИ/, с район на действие Окръжен съд [населено място] .
Оплакванията в жалбата са за неправилно прилагане на закона и в оспорване на съображенията по решението на Дисциплинарниата комисия , поради които въпреки констатираните няколко нарушения на чл.458 чл.487,чл. 486 ГПК не е наложено наказание . Иска се постановяване на решение, с което съобразно тежестта на извършените нарушения да бъде наложено дисциплинарно наказание по чл. 68 ЗЧСИ .
Ответницата по жалбата ЧСИ А. З. не е заявила становище.
Дисципринарната комисия към Камарата на ЧСИ чрез процесуалния си представител юрисконсулт Д. поддържа ,че решението е законосъобразно . Комисията правилно е изтъкнала липсата на извършено нарушение по част от искането , а извършените нарушения не са с вредодносен резултат .
Върховният касационен съд , състав на Трето гражданско отделение , обсъди доводите на жалбоподателя и ответниците по жалбата във връзка с изложените основания и като извърши проверка на данните по делото, намира за установено следното :
Жалбата е депозирана в законоустановения срок по чл. 73, ал. 2 ЗЧСИ., срещу подлежащ на обжалване акт, от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.
.
Производството по дисциплинарно дело №.43/2013г на Дисциплинарната комисия на Камарата на частните съдебни изпълнители на Република България е образувано по реда на чл. 70, ал.1 ЗЧСИ , въз основа на искане на Министъра на правосъдието за налагане на дисциплинарно наказание на частен съдебен изпълнител А. З. поради допуснати нарушения и неизпълнение на законови задължения, констатирани в доклад при извършена проверка по изпълнително дело № 20127890400245,предприета по повод сигнал на взискателя. Изтъкват се следните нарушения на частен съдебен изпълнител А. З. :
1. В нарушение на чл.458 ГПК не е уведомила държавата за започнато от нея принудително изпълнение , с извършването на опис на четири недвижими имота на длъжника.2. В нарушение на 487 ГПК не е насрочила публична продан в седмодневен срок , което нарушение продължава и до сега . 3. Изготвения протокол за опис е непълен ,не е описано състоянието на имотите , не е посочен , съответно назначен пазачът им съгласно чл.486 ГПК Въпреки искането на взискателя за опис оценка и продажба на посочени 7 бр. ППС ,не е извършила това .
За да отхвърли искането на Министъра на правосъдието за налагане на дисциплинарното наказание дисциплинарният състав е приел, че формално има нарушение на чл.458 ГПК, но то не е съществено,тъй като не е предприето осребряване на имуществения обект и не е нарушена привилегията на държавата .В дисциплинарното производство е установено, че по образуваното на 12.04.2012г изпълнително дело са предприети опис и оценка на четири посочени от взискателя недвижими имоти на длъжника съгласно протокол от 19.06.2012г по негово искане и не е било изпратено съобщение до Агенцията за държавни вземания и Националната агенция по приходите при извършването им , а едва на 20.09.2013г , в резултат на което НАП е уведомила за наличие на публични задължения в размер на 103 059,77 лева. При оценката е ползвано заключение на вещо лице, според чието заключение оценката на имотите е под тази стойност. След извършването на описа,ЧСИ А. З. не е предприела последващи действия в нарушение на чл.487 ГПК,макар че с молба от 12.04.2012г.взискателят [фирма] е поискал да се насрочи не само опис и оценка, но и продажба на посочените четири недвижими имота . По обжалваното решение е прието ,че неизпълнението на задължението по чл. 487 ал.1 ГПК в срок следва да се преценява заедно с други норми ,чл.73,чл. 79,чл. 433 ал.1 т.6 ГПК , чл.79-80 ЗЧСИ и чл. 12 от Етичния кодекс , според които на ЧСИ се следват изрично нормативно определени такси.Авансовото им плащане от взискателя предполага добросъвестно и адекватно упражняване на процесуални права ,което е общ принцип съгласно чл. 3 ГПК . В случая дори и четирите имота да бяха продадени ,това не би покрило и половината от публичните задължения на длъжника Касае се за фирма в ликвидация, върху процесните имоти има възбрани от други кредитори,предхождащи възбраните по настоящето дело . Взискателят би удовлетворил вземането си до размера на сторените разноски ,които всъщност дори не са направени , а държавата не губи своя самостоятелен изпълнителен титул , на нейно разположение е реда на ДОПК. Според дисциплинарната комисия , по тези съображения наказание не следва да се налага,още повече когато взискателят не е поискал насрочване на публична продажба по реда на чл.484 ал.3 ГПК Няма данни последният да е платил и таксата по т.20 от ТТР към ЗЧСИ. Непосочването на пазач в описния протокол също не е съществено нарушение ,водещо до дисциплинарна отговорност . Не е посочено конкретно нарушение на задължения от страна на ЧСИ във връзка с изпълнение върху посоченото от взискателя движимо имущество .
Жалбата е основателна , поради следното :
В нарушение на чл. 458 ГПК (чл. 353 ГПК отм.) и чл. 191, ал. 2 ДОПК е предприемането на действия по принудително изпълнение ,без за тях да е изпратено съобщение до Агенцията за държавни вземания и Националната агенция по приходите Държавата се смята винаги за присъединен взискател на дължимите й от длъжника публични и други вземания – от започването на принудителното изпълнение до извършване на разпределението, без да е необходим нарочен акт за това. Описът( чл.483 ГПК) и оценката (чл.485 вр чл.468ал.2 ГПК) на недвижими имоти е действие по принудително изпълнение , с което законът срочно свързва както горното задължение за уведомяване, така и пряко задължението на съдебния изпълнител по чл.487 ГПК. Поради предписанието на срока , тук законът не урежда конкуренция по правилото на чл.473 ал.1 ГПК , както е при проданта на запорирани и описани движими вещи . Оценката и описът на недвижимо имущество не са способи за проучване на имущественото състояние на длъжника. Съдебен изпълнител , който ги предприема с тази цел не брани интересите на взискателя ,а нарушава закона . След като съдебният изпълнител е извършил поисканата оценка и опис, като същевременно не изпълнява задължението си по чл. 458 ГПК , противно на закона е положението, при което по-нататъшни изпълнителни действия съгласно чл.487 и сл. ГПК да зависят единствено от последваща инициатива на образувалия делото взискател дали да се пристъпи към публична продан , тъй като вече има и присъдединен взискател. Не зависят и от това дали и кога първоначалният взискател ще внесе определената от ЧСИ такса по т.20 от тарифата, макар че по делото няма данни съставените от ЧСИ платежни документи в тази връзка да са били съобщени на взискателя ,т.е таксата да е изискана от него авансово . Сама по себе си вероятността образувалият изпълнителното производство кредитор да не се удовлетвори при осребряване на конкретното имущество ,като се има предвид неговата оценка и размера на дълга , налични обезпечения на други кредитори и публични вземания на държавата като най- големия привилегирован кредитор ,не оправдава бездействие на съдебния изпълнител след срока по чл. 487 ГПК , щом описът и оценката са вече извършени . Волята на всискателя , образувал изпълнителното дело, може да намери диспозитивен израз относно по-нататъшния ход на изпълнителното производство и на този етап , при съответно негово изявление до съдебния изпълнител. Взискателят има правото да посочва изпълнителни способи, да спира и прекратява изпълнителното производство съгласно чл.432,433 ГПК, но случаят не е такъв. Инициативата на взискателя за насрочване на публична продан е била налице , видно от депозираната негова молба от 22.05.2012г с правно основание чл.426 ал.2 ГПК. В нея е посочено конкретното недвижимо и движимо имущество ,а от ЧСИ е поискано насрочване на опис , извършване на оценка и насрочване на публична продан. Неправилно дисциплинарният състав е мотивирал бездействието на съдебния изпълнител при изнасяне имотите на публична продан с това , че няма данни взискателят да е внесъл авансово такса за тези изпълнителни действия. Дължимостта на таксата не освобождава съдебния изпълнител от задължението да предприеме конкретното изпълнително действие , щом негово е и задължението да определи ,начисли , изиска , или събере същата . В случая документ във връзка с определяне на таксата и начина на плащането й е съставен след описа за недвижимите имоти на 19.06.2012г ,като взискателят е посочен като задължено лице (по т.20 от ТТР към ЗЧСИ) Дисциплинарният състав неправилно е оправдал бездействието на ЧСИ с общи доводи за „добросъвестно и адекватно”упражняване на права от взискателя. С така констатираните две нарушения ЧСИ А. З. не е обезпечила законосъобразното развитие на изпълнителния процес и нарушението е съществено .
Формално е извършено нарушение по чл. 486 от ГПК при съставянето на описа на недвижимите имоти , тъй като не е посочен пазач . По отношение на това нарушение Върховен касационен съд споделя съображенията на дисциплинарния състав ,че при конкретните обстоятелства нарушението не е съществено само по себе си . Длъжникът е дружество в ликвидация , негов представител не е присъствал на описа , касаело се е за неоградени поземлени имоти, вкл. земеделска земя, чието състояние практически не може да се промени поради липсата на назначен пазач. Неназначаването на такъв не е засегнало интересите на нито една от страните в изпълнителното производство , или на трети лица. Правилни са и формираните в решението на Дисциплинарната комисия изводи,че нарушение във връзка с индивидуализацията на имотите при извършването на описа не е допуснато Обосновано е прието, че данните по делото не могат да обосноват като конкретно нарушение противоправното бездействие при насочване на принудително изпълнение върху движимите вещи (7 броя ППС), собственост на длъжника и по- конкретно опис , оценка и продажба, щом това имущество не е във владение на последния, като местонахождението на посочените автомобили е неизвестно. При тези обстоятелства съдът не приема доводите на жалбоподателя за нарушение на 431 ГПК, норма регламентираща общите правомощия на съдебния изпълнител .
Поради извършването на останалите констатирани нарушения обаче,следва ангажиране на дисциплинарна отговорност. Вида и размера на наложеното наказание следва да бъде съобразено с тежестта на нарушението, обстоятелствата при който е извършено, други провинения на наказаното лице и цялостната му професионална дейност, изразени като критерии с установения от чл. 53 от Устава на КЧСИ принцип на съразмерност и съответност на санкцията спрямо нарушението. В случая други дисциплинарни нарушения на същия частен съдебен изпълнител не са установени и преки вреди за участниците в съдебното изпълнение не са произтекли .Предвид обстоятелствата , при които са допуснати нарушенията ,в т. ч. и от липсата на пряко настъпили неблагоприятни последици , свързани с бездействие , но като съобрази, че са нарушени норми , изразяващи публичния интерес при уредбата на изпълнителния процес ,съдът намира ,че за допуснатите от частен съдебен изпълнител А. З. нарушения при провеждане на принудително изпълнение по изп.д. №245/2012г следва да бъде наложено дисциплинарно наказание по чл. 68, ал.1, т. 1 ЗЧСИ – порицание.
Жалбоподателят Министерство на правосъдието има право на разноски по реда на чл.78 ал.8 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІг.о.
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение от 19.11.2014г , постановено по дисциплинарно дело № 43/2014 г. на Дисциплинарната комисия към Камарата на частните съдебни изпълнители ,с което е отхвърлено искането на Министъра на правосъдието по реда на чл.70 ал.1 от ЗЧСИ за налагане на дисциплинарно наказание на частен съдебен изпълнител А. З. , рег. № при Камарата на частните съдебни изпълнители /КЧСИ/, с район на действие Окръжен съд [населено място] .
НАЛАГА на частен съдебен изпълнител А. З.,рег. № при Камарата на частните съдебни изпълнители с район на действие Окръжен съд [населено място] , дисциплинарно наказание по чл. 68, ал.1, т. 1 ЗЧСИ – “порицание” за допуснати нарушения при провеждане на принудително изпълнение по изпълнително дело № 20127890400245.
Осъжда частен съдебен изпълнител А. З.,рег. № при Камарата на частните съдебни изпълнители с район на действие Окръжен съд [населено място] да заплати на Министерство на правосъдието 300лв разноски по делото.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: