3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 798
София, 05.11.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на шести ноември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев ч.гр.д. № 6402 по описа за 2014 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2, изречение първо от ГПК.
Образувано е по частна жалба на С. г. п. срещу разпореждане от 23.06.2014 г., постановено по в. гр. д. № 7268 по описа за 2014 г. на Софийския градски съд, Гражданско отделение, ІІ „Д” въззивен състав, с което е върната подадената от П. въззивна жалба вх. № 1013108 от 25.03.2014 г. против решение № І-49-20 от 12.03.2014 г. по гр. д. № 54034 по описа за 2011 г. на Софийския районен съд, І ГО, 49 състав. Частният жалбоподател твърди, че определението е неправилно, тъй като П. не дължи държавни такси съобразно разпоредбата на чл.84, ал.1 от ГПК. Моли настоящата инстанция да отмени обжалваното разпореждане.
Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Трето отделение, след като взе предвид становището на жалбоподателя, приема следното:
Частната жалба е подадена в срок срещу подлежащо на обжалване преграждащо разпореждане, поради което е допустима съобразно чл.274, ал.2, изречение първо от ГПК, но разгледана по същество е неоснователна.
За да постанови обжалваното разпореждане, Софийският градски съд е приел, че П. дължи 5 лв. държавна такса по въззивната жалба срещу решение, постановено по иск с правно основание чл.2 от ЗОДОВ, която не е била внесена в предоставения на страната срок. Дължимостта на държавната такса за въззивната жалба произтича от разпоредбите на чл.9а, чл.10, ал.3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди и чл.2а и чл.18, ал.3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. Специалният закон предвижда прости такси в определен от тарифата размер и не съдържа изрична норма, освобождаваща П. от внасянето на тези такси. В производството по ЗОДОВ не би могла да се приложи общата разпоредба на чл.83, ал.1, т.3 от ГПК, която освобождава прокуратурата от внасяне на държавни такси по заведените от прокурор искове. Тази обща разпоредба касае исковете, предявени от прокуратурата, а не исковете, по които тя е ответник. Когато прокурорът предявява иск, той действа в защита на обществения интерес за защита на законността и затова е освободен от внасяне на държавна такса. В производството по ЗОДОВ прокуратурата не е освободена от внасяне на държавна такса и на основание чл.84, т.1 от ГПК Смисълът на тази разпоредба е, че държавата и държавните учреждения не дължат държавна такса, когато се защитават интереси от по-висш порядък, каквато е защитата на публичната държавна собственост и публичните държавни вземания. В производството по ЗОДОВ прокуратурата не брани такива интереси от по-висша степен, а се явява процесуален субституент на ответника/държавата/, тъй като длъжностни лица от нейния личен състав незаконосъобразно са причинили вреди при изпълнение на служебните си задължения. Като страна в гражданския процес по ЗОДОВ прокуратурата не може да бъде поставена в процесуално привилегировано положение спрямо останалите частноправни субекти, тъй като такава привилегия представлява нарушение на чл.121, ал.1 от Конституцията. Такъв е изводът от мотивите на Решение № 3 от 8 юли 2008 г. на Конституционния съд по конституционно дело № 3 от 2008 г., с което е обявена за противоконституционна разпоредбата на параграф 1 от Закона за изменение и допълнение на Гражданскопроцесуалния кодекс/ ДВ, бр.50 от 2008 г., с която в чл.84, т.1 от ГПК се заличават думите” освен по искове за частни държавни вземания и права върху вещи-частна държавна собственост”. По същите съображения П. на Р. Б. като равноправен участник в гражданския процес, образуван по предявен по ЗОДОВ иск, не може да се счита за освободена от внасяне на държавна такса/определение № 305 от 1.03.2012 г. по гр. д. № 1756/2010 г. на ІІІ ГО на ВКС и определение № 120 от 13.02.2013 г. по ч. гр. д. № 1096/2013 г. на ІІІ ГО на ВКС/.
Ето защо настоящата инстанция приема, че обжалваното разпореждане, с което е върната въззивната жалба на П.а заради невнасяне на 5 лв. държавна такса е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА разпореждане от 23.06.2014 г., постановено по в. гр. д. № 7268 по описа за 2014 г. на Софийския градски съд, Гражданско отделение, ІІ „Д” въззивен състав, с което е върната подадената от П. въззивна жалба вх. № 1013108 от 25.03.2014 г. против решение № І-49-20 от 12.03.2014 г. по гр. д. № 54034 по описа за 2011 г. на Софийския районен съд, І ГО, 49 състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: