О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 255
София, 28.04.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание двадесет и трети април две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
като изслуша докладваното от съдия Д.ДРАГНЕВ ч.гр.д. № 2095 и 2096 по описа за 2015 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по две частни жалби на Н. М. Н.. Първата жалба е срещу определение № 8622 от 09.04.2014 г. по гр.д. № 16870/2013 г. на Софийски градски съд, с което е оставена без разглеждане частната му жалба срещу определение от 14.10.2013 г. по гр.д. № 55209/2010 г. на Софийски районен съд, 45-ти състав, за оставяне без уважение искането на жалбоподателя за възстановяване на срок за представяне на доказателства. Втората жалба е срещу определение № 15026 от 16.07.2014 г. по гр.д. № 16870/2013 г. на Софийски градски съд, с което е допълнено по реда на чл. 248 ГПК определение от 09.04.2014 г. по същото дело в частта за разноските, като е осъден Н. М. Н. да заплати на ЗД [фирма] сумата в размер на 150 лв. разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Частният жалбоподател твърди, че обжалваните определения са постановени в нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила, поради което моли настоящата инстанция да ги отмени.
Ответникът по жалбите З. [фирма] не взема становище.
Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Трето отделение, след като взе предвид становищата на страните, приема следното:
Двете производства са образувани между едни и същи страни във връзка с постановени актове на въззивен съд в едно и също производство, а от изхода на първата частна жалба ще зависи и резултатът от втората. Ето защо се налага двете дела да бъдат съединени за разглеждане в едно общо производство пред Върховния касационен съд под № 2095/2015 г. на III Г.О. На ВКС
Първата частна жалба е подадена в срок срещу преграждащо определение на въззивен съд, поради което е допустима съобразно чл.274, ал.2, изречение първо от ГПК. Разгледана по същество, частната жалба е основателна.
Производството пред първа инстанция е образувано по иск по чл. 45 ЗЗД на Н. М. Н. за неимуществени вреди, претърпени вследствие виновно противоправно поведение на З. [фирма] и П. Й. Я. – ответници по предявения иск. В съдебно заседание от 14.10.2015 г. ищецът е поискал възстановяване на определения му от съда срок по реда на чл. 64 от ГПК за събиране на поисканите доказателства, което искане съдът е оставил без уважение по съображения, че не са налице условията на чл. 64, ал. 2 ГПК. В рамките на въззивната проверка на първоинстанционното определение Софийският градски съд е приел, че страната може да иска само възстановяване на срок, който е свързан с действие на съда, подлежащо на самостоятелно обжалване. Ето защо е достигнал до извода за недопустимост и на жалбата срещу определение, с което се оставя без уважение такова искане.
Обжалваното определение противоречи на процесуалния закон. Съгласно чл. 64, ал. 2 ГПК страната в производството може да иска възстановяване на законен или съдебен срок, ако докаже, че пропускането му се дължи на особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. Разпоредбата на чл. 66, ал. 2 ГПК изрично предвижда обжалваемост на определенията, с които се оставя без уважение молбата за възстановяване на срок. Законът не ограничава сроковете, които могат да бъдат възстановени, само до тези, които са свързани с действия на съда, подлежащи на самостоятелно обжалване. Липсата на отделно процесуално право на жалба срещу акта на съда, с който не се уважават доказателствените искания на страната, не води до недопустимост както на искането за възстановяването на срока, така и на частната жалба срещу отказа от възстановяване. Ето защо въззивното определение, с което е оставена без разглеждане частната жалба срещу определението на първоинстанционния съд за отказ от възстановяване на срок за представяне на доказателства трябва да бъде отменено и делото следва да бъде върнато на Софийския градски съд за произнасяне по съществото на тази частна жалба. В този случай присъждането на разноски за производството по частната жалба се явява преждевременно, поради което определението от 16.07.2014 г. по същото дело също трябва да бъде отменено.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
СЪЕДИНЯВА частно гр.д. № 2096/2015 г. на Върховен касационен съд, III Г.О. и ч. гр.д. № 2095/2015 г. на Върховен касационен съд, III Г.О. за общо разглеждане под № 2095/2015 г.
ОТМЕНЯ определение № 8622 от 09.04.2014 г. по гр.д. № 16870/2013 г. на Софийския градски съд, І Г.О., с което е оставена без разглеждане частната на жалба на Н. Н. срещу определение от 14.10.2013 г. по гр.д. № на Софийски районен съд, 45-ти състав.
ОТМЕНЯ определение от 16.07.2014 г. по гр.д. № 16870/2013 г. на Софийски градски съд, I Г.О., с което е допълнено в частта за разноските определение № 8622 от 09.04.2014 г. по същото дело, като е осъден Н. Н. да заплати на ЗАД [фирма] сумата от 150 лв. юрисконсултско възнаграждение.
ВРЪЩА делото на Софийския градски съд за произнасяне по съществото на частната жалба на Н. Н. срещу определение от 14.10.2013 г. по гр.д. № на Софийски районен съд, 45-ти състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: