4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 87
гр.София, 26.01.2015 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и втори януари две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Томов
Драгомир Драгнев
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 5704 по описа за 2014 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение № 115 от 9.5.2014 г., постановено по в.т.д. № 126 по описа за 2014 г. на Варненския апелативен съд, Търговско отделение, с което е потвърдено решение № 1211 от 27.12.2013 г. по т.д. № 686 по описа за 2013 г. на Варненския окръжен съд, Търговско отделение, за осъждане на [фирма] да заплати на Г. К. Г. сумата 10 500 евро, представляваща заплатена продажна цена по развален договор от 4.7.2008 г., на основание чл.55, ал.1 от ЗЗД, както и сумата 3 150 евро, представляваща неустойка, на основание чл.92 от ЗЗД.
Касаторът твърди, че решението на Варненския апелативен съд е необосновано, постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основание за допускане на касационното обжалване касаторът сочи т.1 на чл.280, ал.1 от ГПК по следните въпроси:
1. Съдържа ли предварителният договор клаузи, от които да се установява, че страните са се съгласили при неизпълнение на което и да е договорно задължение и независимо от степента на неизпълнението, изправната страна да има право да развали договора?
2. Налице ли е неизпълнение на задълженията от страна на дружеството и в какво се изразява това неизпълнение?
3. Налице ли е валидно разваляне на предварителния договор предвид липсата на предупреждение от страна на ищеца-купувач и даване на подходящ срок за изпълнение?
4. Нарушил ли е продавачът договора и поставил ли се е в невъзможност да изпълни задължението си да прехвърли правото на собственост на ищеца?
Касаторът счита, че по тези въпроси обжалваното решение противоречи на решение № 153 от 28.12.2012 г. по т. д. № 1022/2011 г. на І ТО на ВКС и решение № 931 от 21.01.2010 г. по гр. д. № 5000/2008 г. на ІІІ ГО на ВКС, № 203/2012 г. по т. д. № 116/2011 г. на ІІ ТО на ВКС, № 1792 от 6.10.1961 г. на ВС, № 178 от 12.11.2010 г. по т. д. № 60/2010 г. на ІІ ТО на ВКС.
5. Установил ли е съдът преюдициалните факти, а именно: налице ли са предпоставките за разваляне и породило ли е действие изявлението на ищеца за разваляне на договора? Според касатора по петия въпрос решението на Варненския апелативен съд противоречи на решение на ІІ ГО на ВКС по гр. д. № 697/2002 г., № 203 от 30.01.2012 г., решение по т. д. № 1268/2011 г. на ІІ ГО на ВКС и решение № 277 от 2.3.2000 г. по гр. д. № 1350/1999 г. на V ГО на ВКС.
Моли настоящата инстанция да допусне касационно обжалване на решението на Варненския апелативен съд по поставените въпроси.
Ответникът по жалбата Г. К. Г. счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението на Варненския апелативен съд, като оспорва жалбата и по същество.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
С предварителен договор от 4.07.2008 г. и анекси към него от 17.04.2009 г. и от 28.05.2009 г. [фирма] е следвало да построи и да прехвърли на Г. К. Г. собствеността върху гараж № 2 в сградата, находяща се в УПИ І-1658 в кв.126 по плана на [населено място], район „А.”, срещу цена от 10 500 евро, която е била заплатена изцяло от купувача. Според т.4 от анекс № 2 срокът за завършване на строително-монтажните работи е определен до 31.12.2009 г. Съгласно т.6 от договора дружеството се е задължило да не прехвърля правото на собственост на трети лица, а при неизпълнение на това задължение е следвало да плати обезщетение в размер на 130 % от направените вноски. В нарушение на тази клауза от договора дружеството е продало гаража на трето лице на 26.4.2012 г. Ето защо Г. К. Г. е развалил договора и е предявил искове за връщане на заплатената цена от 10 500 евро и заплащане на предвидената неустойка в размер на 3 150 евро. Варненският окръжен съд е уважил тези искове, а с обжалваното решение Варненският апелативен съд е потвърдил първоинстанционното решение. Поставените от касатора въпроси касаят повдигнатите от него възражения срещу основателността на предявените искове. Дружеството е заявило в отговора на исковата молба, че ищецът не е имал правото да развали договора. Поради фискални съображения дружеството е прехвърлило имота на трето лице, което не означава, че няма намерение да изпълни задължението си. С изявлението за разваляне ищецът не бил дал подходящ срок за изпълнение и не е доказал, че вече няма правен интерес от реалното изпълнение. Даването на срок с изявлението за разваляне е предназначено да осигури възможност за реално изпълнение на договора и има смисъл, когато длъжникът наистина предприеме действия по осъществяване на престацията. Тогава, ако в хода на делото длъжникът започне да изпълнява и неизпълнената част е незначителна, съдът може да приеме съобразно чл.87, ал.4 от ЗЗД, че кредиторът няма право на разваляне на договора. Следователно, ако тезата на касатора бъде логически продължена, би трябвало при получаване на предупреждение за разваляне с подходящ срок дружеството да придобие отново гаража или да разкрие симулативното прехвърляне на собствеността на третото лице, с цел да изпълни задължението си по предварителния договор и да осуети неговото разваляне. Тъй като получаването на препис от исковата молба е равнозначно на връчване на уведомление за разваляне на договора/решение № 178 от 12.11.2010 г. по т.д. № 60 по описа за 2010 г. на ІІ ТО на ТК на ВКС/, касаторът е бил длъжен в хода на делото да демонстрира своята готовност да изпълни договора. Ако действително е имал такова намерение, по време на съдебното производство касаторът е могъл да придобие отново собствеността върху гаража или да установи симулацията. След като не е извършил такива действия, поведението му представлява неизпълнение на договора, което дава правото на ищеца да го развали, тъй като се касае за неспазване на основно задължение по договора. Тези отговори на поставените от касатора въпроси не противоречат на цитираната от него съдебна практика на ВС и ВКС. Решение № 153 от 28.12.2012 г. на ВКС по т. д. № 1022/2011 г. на І ТО и посоченото в него решение № 931 от 21.01.2010 г. по гр. д. № 5000/2008 г. на ІІІ ГО касаят различен случай на учредена от продавача по предварителния договор ипотека, която е била учредена преди падежа и съответно би могла да бъде заличена към момента на изпълнение на основното задължение за прехвърляне на собствеността. Решение № 203 от 30.01.2012 г. по т.д. № 116/2011 г. на ІІ ТО на ВКС се отнася за хипотеза на забава на кредитора, която в случая не е налице. Въпросът дали изпълнението все още е полезно за кредитора/решение № 1792 от 6.10.1961 г. по гр. д. № 6771/1961 г./ също не може да се обсъжда, тъй като касаторът изобщо не предлага реално изпълнение-той е отчуждил гаража и няма данни отново да е придобил собствеността. Налице са били всички необходими предпоставки за упражняване правото на ищеца да развали поради неизпълнение договора между страните, поради което няма противоречие между обжалваното решение и решения № 277 от 2.3.2000 г. по гр. д. № 1350/1999 г. на V ГО и № 178 от12.11.2010 г. по т. д. № 60/2010 г. на ІІ ТО на ВКС.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на решението на Варненския апелативен съд не следва да се допуска.
Разноски на ответника по жалбата не следва да се присъждат поради липса на данни за извършването им.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 115 от 9.5.2014 г., постановено по в.т.д. № 126 по описа за 2014 г. на Варненския апелативен съд, Търговско отделение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: