4
O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 428
гр. София, 15.12.2015 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р ОД А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание от четиринадесети декември две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
изслуша докладваното от съдията Ем. Томов гр. дело № 5224 /2015 г. и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх. рег. № 5228/24.07.2015 г. на Й. И. А. чрез адв. Д. Д. срещу решение № 211 от 22.06.2015 г. на Кюстендилския окръжен съд по гр.д. № 215/2015 г., с което е потвърдено, в обжалваната част за вината и за предоставяне на семейното жилище след развода, решение № 26 от 26.01.2015 г. на Кюстендилския районен съд по гр.д. № 1247/2015 г.
Касаторът обжалва изцяло въззивното решение като поддържа неправилността му като порок с доводи за допуснати от окръжния съд съществени процесуални нарушения, нарушения на материалния закон и необоснованост. В отделно изложение на основанията за допускане на касационното обжалване извежда общо седем правни въпроса, за които счита, че е налице произнасяне на въззивния съд и че те са обусловили решаващия му извод като включени в предмета на делото. Навежда специалното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за противоречие на приетото от въззивния съд със задължителната практика на ВКС, в частност с ТР № 1/2013 г. по ТД № 4/2012 Г. на ОСГК на ВКС и с решения по реда на чл. 290 ГПК.
Ответната страна не е изразила писмено становище по жалбата в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, в настоящия си състав, като прецени данните по делото, намира, че касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е редовна, но се явява процесуално недопустима като насочена срещу решение по иск с правно основание чл. 56 СК, което според приложимата за случая редакция на чл. 280, ал. 2 ГПК ( ДВ бр. 50/2015 г., в сила от 07.07.2015 г.), а именно съгласно чл. 280, ал. 2, т. 2 ГПК, изрично е изключено от обхвата на касационния контрол.
Релевантните обстоятелства по делото са следните:
Първоинстанционното производство е по иск на касатора срещу М. К. А. за прекратяване на брака по между им поради дълбокото му и непоправимо разстройство, като искането е съединено обективно с небрачните искове по чл. 322, ал. 2 ГПК за фамилното име и ползването на семейното жилище след развода. С отговора на исковата молба ответницата е поискала от съда и произнасяне по въпроса за вината. С решение № 26 от 26.01.2015 г. по гр. д. № 1247/2014 г. Кюстендилският районен съд е прекратил брака между страните, посочил е, че вината е на ищеца, предоставил е семейното жилище ( придобито в режим на СИО) на ответницата, както и е запазил фамилното и име по време на брака. Въззивното производство е образувано по жалбата на ищеца срещу решението на районния съд, в частта за вината и предоставянето на семейното жилище, като и в двете части окръжният съд го е потвърдил.
С последното изменение на чл. 280, ал. 2 ГПК, публикувано в ДВ, бр. 50 от 03.07.2015 г. и приложимо за случая предвид датата на подаване на касационната жалба, се създаде т. 2, с която решенията по брачните искове, какъвто е и този за развод поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака, бяха изключени от касационно обжалване. Неизбежно това наложи изричното изключване от законодателя от обхвата на касационния контрол, със същата т. 2, и на решенията по небрачните искове по чл. 322, ал. 2 ГПК, какъвто е и този за предоставяне на фамилното жилище по чл. 56 СК, тъй като, на първо място, произнасянето по тях е обусловено от решението по брачния иск, в случая за развод, и на второ място- защото предвид нормативната си уредба, тези искове не могат да се предявяват извън брачния процес, а задължително се съединяват с брачния иск и се разглеждат в едно общо производство. Дори повече – ако тези небрачни искове не са предявени, при наличието на родени от брака и ненавършили пълнолетие деца, съдът служебно се произнася по тях, с изключение на искането за предоставянето на семейното жилище след развода и издръжката между съпрузите.
Досежно вината, искането до съда за произнасянето по този въпрос, не съставлява отделен иск, поради което и не следва да се извършва преценка с оглед на чл. 280, ал 2, т. 2 ГПК. Макар произнасянето на съда по въпроса за вината да подлежи на самостоятелен инстанционен контрол, при касационното обжалване безмислено е разглеждането на този въпрос извън контрола върху самото бракоразводно решение и най –вече извън контрола върху произнасянето на съда досежно последиците от развода, каквато е и предоставянето на семейното жилище.
Касационната жалба като недопустима следва да се остави без разглеждане, а производството по нея да бъде прекратено.
Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІ г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба вх. рег.№ 5228/24.07.2015 г. срещу решение № 211 от 22.06.2015 г. на Кюстендилския окръжен съд по гр.д. № 215/2015 г.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 5224 /2015 г. по описа на ВКС, ІІІ г.о.
Определението подлежи на обжалване пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от връчването му чрез препис на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: