О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 451
гр. София, 12.05.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на четиринадесети април две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
като изслуша докладваното от съдия Д. ДРАГНЕВ гр.д. № 1502 по описа за 2016 г. приема следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Г. Д. К. против решение № 318 от 12.12.2015 г. по в.гр.д. № 335/2015 г. на Великотърновски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 350 от 23.06.2015 г. на Великотърновски окръжен съд в частта за отхвърляне на предявените от касатора против Прокуратурата на Република България искове за неимуществени вреди, причинени от повдигане и поддържане на обвинение за престъпление по чл. 142, ал. 2, т. 3 НК, по което той е оправдан, за разликата над 1 000 лв. до пълния размер от 500 001 лв. и за имуществени вреди за разликата над 31.30 лв. до 1 300 лв. за разходи в наказателното производство; за сумата 20 086 лв., представляваща пропуснати ползи от нереализирането на доходи от дейността на лични фирми и за сумата 652 800 евро, представляваща пропуснати ползи от невъзможността по време на наказателното преследване касаторът да работи по специалността си в областта на физиката.
Касаторът твърди, че решението на Великотърновския окръжен съд е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила – основание за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК. Като основание за допускане на касационното обжалване касаторът сочи чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси:
1. Направените от въззивния съд преценки за вината, вредата и причинната връзка между виновното деяние и настъпилия резултат, съобразени ли са с изискванията посочени в т. II от Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на Върховния съд?
2. Следва ли при определяне на обезщетението за неимуществени вреди на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ да се отчитат всички доказателства и да се изложат мотиви за всички обстоятелства, които имат значение за размера на обезщетението?
3. Когато настъпилият от наказателното преследване вредоносен резултат не е в достатъчна степен в причинно-следствена връзка с поведението на пострадалия, при липса на виновно допринасяне за увреждането, следва ли съдът да прилага чл. 5, ал. 2 ЗОДОВ при определяне крайния размер на обезщетението?
Ответникът по жалбата Прокуратурата на Република България не взема становище по нея.
Касационната жалба в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на иска на Г. К. против Прокуратурата на Република България за заплащане на обезщетение за имуществени вреди за разликата над 31.30 лв. до претендирания размер от 1 300 лв. за разходи в наказателното производство е насочена против иск с цена под 5 000 лв., поради което трябва да бъде оставена без разглеждане на основание чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК. В останалите части жалбата е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт, поради което съдът следва да се произнесе по предварителния въпрос за допускане на касационно обжалване.
Касаторът е претендирал обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, причинени му от наказателно преследване заради обвинение в отвличане, за което е бил оправдан с влязла в сила присъда. За да потвърди първоинстанционното решение, с което искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е бил отхвърлен над размера от 1 000 лв., въззивният съд е съобразил, че производството е приключило в разумен срок/по-малко от година/, че е наложена най-леката възможна мярка за неотклонение-подписка, а твърденията за влошаване на здравословното състояние на касатора и за затруднения в общуването му с членове на семейството в резултат от наказателното производство не са доказани по делото. Прието е било от съдилищата, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на касатора в размер на 50 %, поради което обезщетението за неимуществени вреди е било намалено наполовина. Противно на твърдението на касатора, съдържащо се в третия въпрос, изводът за съпричиняване съответства на установената по делото фактическа обстановка и на мотивите в оправдателната присъда. Касаторът е бил признат за невиновен не защото не е извършил деянието, а поради преценката на наказателния съд, че това деяние не представлява престъпление, тъй като е малозначително с оглед неговата обществена опасност. Макар да не е престъпление, задържането на дете против волята му представлява морално укоримо поведение на касатора, което в значителна степен е обусловило повдигането и поддържането на обвинение срещу него. След като съпричиняването е безспорно установено, съдът е длъжен да приложи разпоредбата на чл.5, ал.2 от ЗОДОВ и да намали размера на обезщетението. Ето защо по третия въпрос на касатора, касаещ съпричиняването на вредоносния резултат, касационно обжалване не следва да се допуска.
Същият извод за липсата на основание да се допусне касационно обжалване, се отнася и до другите два въпроса на касатора, тъй като въззивното решение по тези проблеми съответства на практиката на ВКС. Няма противоречие между обжалваното решение и т. II на ППВС № 4 от 23.12.1968 г. , тъй като въззивният съд е преценил всички конкретно съществуващи и доказани по делото обстоятелства, които обуславят размера на обезщетението за неимуществени вреди. Не съществуват принципни различия и с представените от касатора решения на ВКС, като се отчетат спецификите в конкретните обстоятелства по делата, които съответно водят до различни по размер обезщетения. Така например, за разлика от настоящия казус, решения № 130 от 13.04.2011 г. по гр.д. № 951/2010 г. на ІІІ Г.О. на ВКС и № 162 от 01.07.2013 г. по гр.д. № 751/2012 г. на ІV Г.О. на ВКС касаят случаи, при които наказателното производство е продължило извън разумния срок, а влошаването на здравословното състояние на пострадалите е било доказано.
Във връзка със съображенията, поради които въззивният съд е отхвърлил исковете за неимуществени вреди за сумата 20 086 лв., представляваща пропуснати ползи от нереализирането на доходи от дейността на лични фирми и за сумата 652 800 евро, представляваща пропуснати ползи от невъзможността по време на наказателното преследване касаторът да работи по специалността си в областта на физиката, в изложението не са формулирани правни въпроси. Ето защо и в тези части няма основания за допускане на касационно обжалване на решението на Великотърновския апелативен съд.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че не са налице предпоставките, предвидени в чл.280, ал.1 от ГПК, поради което касационно обжалване на решението на Великотърновския апелативен съд в останалите части не следва да се допуска.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Г. Д. К. против решение № 318 от 12.12.2015 г. по в.гр.д. № 335/2015 г. на Великотърновски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 350 от 23.06.2015 г. на Великотърновски окръжен съд за отхвърляне на предявения от Г. К. против Прокуратурата на Република България иск за обезщетение за имуществени вреди за разликата над 31.30 лв. до размера от 1 300 лв., представляващи разходи в наказателното производство.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 318 от 12.12.2015 г. по в.гр.д. № 335/2015 г. на Великотърновски апелативен съд в останалите обжалвани от Г. Д. К. части.
Определението в частта, с която касационната жалба е оставена без разглеждане подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му, а в останалите части е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: