О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 82
София, 06.02.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на четвърти февруари две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
като изслуша докладваното от съдия Д.ДРАГНЕВ ч.гр.д. № 614 по описа за 2015 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на М. К. С. срещу определение № 305/28.01.2014 г. по ч.гр.д. № 134/2014 г. на Окръжен съд Бургас, с което е потвърдено определение № 9969 от 25.11.2013 г. по гр.д. № 3323/2013 г. на РС Бургас за връщане като процесуално недопустима исковата молба на ищцата, с която предявени два обективно съединени иска по чл. 124, ал. 1 и чл. 124, ал. 4 ГПК.
Частният жалбоподател счита, че съдът неправилно е приложил процесуалния закон като е приел, че не е налице правен интерес от предявяването на отрицателен установителен иск за правоотношение по чл. 124, ал. 1 ГПК, доколкото същото има преюдициално значение по отношение на претендираните от ответника в други производства парични вземания. Твърди, че в противоречие със задължителната тълкувателна практика на ВКС въззивният съд е оставил без разглеждане и иска за установяване неистинността на документ. Във връзка с тези аргументи обосновава касационни основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК.
Ответникът по частната жалба [фирма] не взема становище по нея.
Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Трето отделение, след като взе предвид становището на частния жалбоподател и данните по делото, приема следното:
Производството пред първа инстанция е образувано по искова молба на М. К. С., с която са предявени обективно съединени искове по чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване установено, че не съществува правоотношение между ищцата и ответника [фирма], по силата на което последното дружество да предоставя услуги по водоснабдяване и канализация на имот, находящ се в [населено място], както и иск по чл. 124, ал. 4 ГПК за установяване неистинността на документ–протокол от 23.08.2011 г., съставен от служители на ответното дружество. Ищцата е обосновала правния си интерес с периодично предявяваните от страна на ответника искове за парични вземания, произтичащи от процесното спорно правоотношение. За иска по чл. 124, ал. 4 ГПК за установяване неистинността на документ ищцата твърди, че черпи правния си интерес от значението му на доказателствено средство в полза на ответното дружество, което това дружество използва в други висящи производства срещу нея. Първоинстанционният съд е приел, че така предявените искове са недопустими, тъй като установяването на факти и правоотношения следва да се осъществи във вече висящите производства срещу ищцата. По отношение на иска по чл. 124, ал. 4 ГПК, съдът се е позовал на ТР № 5 по т.д. № 5/2012 г. ОСГТК на ВКС, според което такъв иск при наличие на вече висящо производство, в което документът е бил представен, но срокът за оспорването му е пропуснат, е недопустим. Като е споделил мотивите на Районен съд – Бургас, въззивният съд е потвърдил изцяло определението му.
Недоволен от така постановеното въззивно определение, частният жалбоподател желае да бъде допуснато касационно обжалване чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса налице ли е правен интерес за ищеца да предяви иск в отделен процес за несъществуване на правоотношение при наличие на друг висящ правен спор за парично вземане между същите страни, което се основава на твърдението за съществуването на същото това правоотношение. За да обоснове противоречие с практиката на ВКС по цитирания въпрос – допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, жалбоподателят се позовава на решение № 133/22.11.2011 г. по т.д. № 17/2011 г., т.к., I т.о. на ВКС и решение № 183 от 04.06.2010 г. по гр.д. № 3887/2008 г., III г.о. на ВКС. Цитираните решения действително касаят допустимостта на установителен иск с предмет правоотношение или субективно право в случаите, в които това право е смутено от правния спор. Първото решение разглежда въпроса за правния интерес на ищеца по иск за прогласяване на нищожност на договор за ипотека сключен с дружество, в което той е съдружник, ако той счита, че с този договор се накърняват неговите членствени права. Второто решение се отнася до допустимостта на установителен иск за собственост, когато е възможно предявяването на осъдителен иск. И в двата случая преди установителния иск не е образувано друго висящо производство за вземане между същите страни, което се основава на твърдението за съществуването на същото това правоотношение. Следователно сочената от касатора практика на ВКС е постановена по правни въпроси, различни от поставения от касатора, поради което не са относими към правния спор. Не е налице противоречие между посочените решения на ВКС и разрешенията, дадени в обжалваното въззивно определение по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради което касационно обжалване по този въпрос не следва да се допуска.
По отношение на прекратяване на производството по иска с правно основание чл. 124, ал. 4 ГПК касаторът формулира процесуалноправния въпрос „Недопустим ли е иск за установяване неистинност на документ в отделен процес извън висящия спор, по който документът е представен, когато възможността за ищеца да оспори документа по делото, по което е представен, не е преклудирана поради това, че делото е било спряно преди да е изтекъл срокът по чл. 131 от ГПК за отговор на исковата молба.” Касаторът твърди, че по този въпрос въззивното определение противоречи на Тълкувателно решение № 5 по т.д. 5/2012 г. на ОСГТК на ВКС. По този въпрос въззивното определение не противоречи, а съответства на т.1 от Тълкувателното решение. Основният принцип, на който се основава даденото по т.1 разрешение е, че спорът за истинността на документа трябва да бъде повдигнат и изяснен във висящия процес, а не в друго дело, за да се предотврати възможността страната да заобиколи предвидената в чл.133 от ГПК преклузия. Ако страната не е пропуснала срока по чл.133 от ГПК, производството по оспорването на документа може да се развие във висящия процес и тогава на още по-силно основание отделен иск за неистинност на документ би бил недопустим. Ето защо и по този въпрос не може да бъде допуснато касационно обжалване на определението на Окръжен съд-Бургас.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване срещу определение № 305/28.01.2014 г. по ч.гр.д. № 134/2014 г. на Окръжен съд Бургас по жалба на М. К. С..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: