2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 399
София, 17.06.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на седемнадесети юни две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев ч.гр.д. № 3773 по описа за 2013 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2, изречение второ от ГПК.
Образувано е по частна жалба на В. С. Н. срещу определение № 107 от 1.04.2013 г. по гр.д.№ 1489 по описа за 2013 г. на ВКС, Второ гражданско отделение, с което е оставена без разглеждане подадената от частния жалбоподател касационна жалба вх.№38833 от 27.12.2012 г. срещу въззивно решение №2292 от 27.11.2012 г. на Окръжен съд-Варна, постановено по гр. д. №2988/12 г. Частният жалбоподател твърди, че определението е неправилно, тъй като при преценката на допустимостта на касационната жалба следва да се има предвид не цената на всеки иск поотделно, а техния сбор, който надвишава 5 000 лв. Моли настоящата инстанция да отмени обжалваното определение и да върне делото за разглеждане на касационната жалба.
Ответникът по частната жалба К. К. не взема становище по нея.
Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Трето отделение, след като взе предвид становището на частния жалбоподател, приема следното:
Частната жалба е подадена в срок срещу преграждащо определение, постановено от състав на Върховния касационен съд, поради което е допустима съобразно чл.274, ал.2, изречение второ от ГПК, но разгледана по същество е неоснователна. С исковата молба частният жалбоподател е предявил при условията на обективно съединяване искове за заплащане на сумата от 4 906 лв., представляваща стойността на извършени необходими и полезни разноски в апартамент, сумата 1 650 лв. лихва за забава, сумата от 778 лв. за ремонт на покрив и 790 лв. за довършителни работи. При преценката за допустимост на касационната жалба, подадена срещу въззивното решение, съдът е приел в обжалваното определение, че цената на всеки един от исковете, определена по правилото на чл.69, ал.1, т.1 от ГПК, е под 5 000 лв., поради което на основание чл.280, ал.2 от ГПК това решение не подлежи на касационна проверка. Тази преценка е правилна, а доводът на частния жалбоподател, че цената на иска е равна на сбора от цената на всеки един от съединените искове, е неоснователен. Съединяването на няколко парични иска в една искова молба не обуславя определяне на цената на иска от сбора на цената на всеки от тях, а само съвместното им разглеждане и постановяване на едно общо решение. В резултат на обективното съединяване на исковете възникват множество процесуални правоотношения, всяко от които има за предмет различно спорно право. Този извод следва и от разпоредбата на чл.72, ал.1 от ГПК, според която при кумулативно съединяване на искове се събира държавна такса по всеки иск. В същия смисъл е трайната съдебна практика, отразена в определение № 521 от 23.10.2012 г. по гр. д. № 45982012 г. на І ГО, определение № 382 от 28.11.2012 г. по гр. д. № 378/2012 г. на І ГО, определение № 359 от 7.10.2011 г. по гр. д. № 764/2011 г. на ІІ ГО, определение № 134 от 20.03.2013 г. по гр. д. № 146/2013 г. на ІІ ГО и други.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че обжалваното определение е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 107 от 1.04.2013 г. по гр.д.№ 1489 по описа за 2013 г. на ВКС, Второ гражданско отделение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: