О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 111
гр. София, 14.03.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на четиринадесети март две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
като изслуша докладваното от съдия Д. ДРАГНЕВ ч.гр.д. № 815 по описа за 2016 г. приема следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от [фирма] против определение № 874 от 03.12.2015 г., постановено по в.ч.гр.д. № 836/2015 г. по описа на Пернишкия окръжен съд, с което е отменено първоинстанционното определение и е постановено друго за присъждане разноски на ищеца, а не на дружеството.
Частният жалбоподател твърди, че определението е неправилно и незаконосъобразно, поради което моли настоящата инстанция да допусне касационното му обжалване по поставените въпроси, да го отмени и да присъди сторените от дружеството разноски.
Ответникът по частната жалба С. И. Д. не взема становище по нея.
За да се произнесе по въпроса за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, Върховният касационен съд взе предвид следното:
Частен съдебен изпълнител е възложил с постановление в полза на дружеството недвижим имот, част от който се е оказал собственост на друго лице- С. И. Д.. Това лице е завело установителен иск за собственост относно своята част от имота срещу дружеството, което е признало правото му на собственост. Основавайки се на признанието, на добросъвестността при останалите си процесуални и извънпроцесуални действия и на обстоятелството, че ищецът не се е възползвал от другите правни възможности за защита, касаторът счита, че не дължи разноски съобразно чл.78, ал.2 от ГПК. Ето защо поставените от него въпроси се свеждат до наличието на предпоставките за прилагането на тази разпоредба в настоящия случай. В практиката на ВКС е прието, че посочените в чл.78, ал.2 от ГПК предпоставки за освобождаване на ответника от отговорността за разноски по делото са две-ответникът да не е дал повод за предявяване на иска и да го е признал. По делото дружеството действително е признало иска, но извънпроцесуалното поведение на представляващите го лица е довело до необходимост от предявяването на този иск. Дружеството е участвало в публичната продан и в негова полза е постановено възлагане на онази част от недвижим имот, която е била собственост на ищеца. Тъй като постановлението за възлагане легитимира дружеството като собственик на чуждия имот пред трети лица, е възникнала нужда действителният собственик да предяви установителния иск. Когато сезирането на съда е условие за упражняване на субективни права на ищеца, признанието на иска не е достатъчно, за да се освободи ответникът от отговорността за разноски/определение № 709 от 28.12.2012 г. по ч.гр.д. №592/2012 г. на Първо Г.О. на ВКС/. Следователно действията на представителите на ответното дружество в изпълнителното производство са достатъчни, за да се породи отговорността на дружеството за разноските по образуваното исково дело. Не е нужно тези действия да са виновни и противоправни, тъй като отговорността за разноските по делото е обективна/”Българско гражданско процесуално право”, Ж.С., А. М., О.С., В. П., Р.И., девето преработено и допълнено издание от 2012 г. на „Сиела”, стр.379/. Обстоятелството, че ищецът е разполагал с други средства за защита, които не е използвал, също не може да освободи дружеството от отговорност за разноските по делото. Ищецът не е длъжен да се възползва от възможностите да подава жалби срещу действията на съдебния изпълнител, след като има на свое разположение сигурната искова защита. Освен това от съдържанието на чл.78, ал.2 от ГПК следва, че поначало от значение за приложението на тази разпоредба е поведението на ответника, а не това на ищеца/решение № 185 от 29.05.2014 г. по гр.д. № 5196/2013 г. на Четвърто Г.О. на ВКС/.
Цитираната от касатора и относима към случая практика на ВКС/определение № 114 от 18.02.2013 г. по ч.гр.д. № 1183/2013 г. на ІV Г.О., определение № 709 от 28.12.2012 г. по ч.гр.д. № 592/2012 г. на Първо Г.О. на ВКС/ не противоречи на извода на въззивния съд, че при тези обстоятелства касаторът дължи разноските по делото.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че дадените от въззивния съд разрешения по повдигнатите от касатора въпроси съответстват на актуалната практика на ВКС, която не се нуждае от промяна. Затова касационно обжалване на определението на Пернишкия окръжен съд не следва да се допуска.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 874/03.12.2015 г., постановено по в.ч.гр.д. № 836/2015 г. по описа на Пернишкия окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: