3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 296
София, 19.05.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на петнадесети май две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев ч.гр.д. № 2547 по описа за 2015 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2, изречение второ от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Ж. И. К. срещу решение № 15 от 3.02.2015 г., постановено по гр. д. № 3377 по описа за 2015 г. на Върховния касационен съд, ІІІ Г. О. , в частта, с която е прекратено производството по молбата на частния жалбоподател против Столична община за признаване за установено, че се е изселил за държавата И. през ноември 1948 г. Частният жалбоподател твърди, че решението в тази част има характер на определение и подлежи на обжалване на основание чл.274, ал.2, изречение второ от ГПК. Моли настоящата инстанция да го отмени като неправилно и незаконосъобразно.
Ответникът по частната жалба Министерство на правосъдието счита, че тя е недопустима, а по същество-неоснователна.
Ответникът по частната жалба Столична община не взема становище по нея.
Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Трето отделение, след като взе предвид становищата на страните, приема следното:
Частната жалба е подадена срещу решение на Върховния касационен съд, с което е обезсилено въззивното решение и е прекратено производството по делото поради наличие на процесуална пречка. По този начин съдът се е произнесъл по касационна жалба с решение по реда на чл.293, ал.4 във връзка с чл.270, ал.3, изречение първо от ГПК. С касационното решение инстанционният контрол по ГПК е изчерпан, тъй като по граждански дела съгласно чл.10, ал.1 от ЗСВ този контрол се състои от три инстанции, от които последната е касационна. Ето защо решението на ВКС е окончателно и не подлежи на обжалване според чл.296, т.1 от ГПК-поради изчерпана функционална подсъдност. В този смисъл е трайната съдебна практика, отразена в определение № 727 от 18.12.2009 г. по ч. т. д. № 793/2009 г. на І ТО на ВКС, № 401 от 31.05.2011 г. по ч.т. д. № 270/2011 г. на І ТО на ВКС, определение № 544 от 17.07.2012 г. по ч. гр. д. № 471/2012 г. на ІV ГО на ВКС и други. Частният жалбоподател погрешно отъждествява решението по чл.293, ал.4 от ГПК с прекратителното определение по чл.274, ал.2, изречение второ от ГПК. Това е определение на ВКС, с което за пръв път този съд се произнася по допустимостта само на касационното производство или прекратява развитието на цялото исково производство, но по причина, възникнала в касационното производство. Тогава, за да се осигури поне двуинстанционно производство за разглеждане на спора относно допустимостта на процеса, законодателят е предвидил обжалване пред друг състав на ВКС. Когато ВКС се произнася с решение за обезсилване по чл.293, ал.4 от ГПК, той действа като трета и последна инстанция и затова решението не подлежи на обжалване, тъй като въпросът за допустимостта на производството потенциално е подлежал на разглеждане пред две предходни инстанции.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че Ж. И. К. няма право на жалба срещу решението на ВКС, поради което частната жалба е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по нея трябва да бъде прекратено.
При този изход на спора частният жалбоподател дължи на Министерството на правосъдието 200 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на Ж. И. К. срещу решение № 15 от 3.02.2015 г., постановено по гр. д. № 3377 по описа за 2015 г. на Върховния касационен съд, ІІІ Г. О. , в частта, с която е прекратено производството по молбата против Столична община за признаване за установено, че той се е изселил за държавата И. през ноември 1948 г.
ОСЪЖДА Ж. И. К. да заплати на Министерството на правосъдието 200/ двеста/ лв. юрисконсултско възнаграждение.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: