О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 97
гр. София, 22.03.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и първи март две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
като изслуша докладваното от съдия Д. ДРАГНЕВ гр.д. № 6110 по описа за 2015 г. приема следното:
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба от Прокуратурата на Република България с вх. № 2017 от 23.02.2016 г. за изменение на постановеното по настоящето дело определение № 143 от 03.02.2016 г. на ВКС в частта за разноските. С това определение не е допуснато касационно обжалване на решение № 1894 от 19.09.2015 г., постановено по гр. д. № 2736 по описа за 2013 г. на Софийския апелативен съд, ГК, ІІ състав, като Софийска апелативна прокуратура е осъдена да заплати на А. Ц. А. сумата 1 072,50 /хиляда седемдесет и два лева и петдесет стотинки/ лв. разноски за касационното производство. В молбата се твърди, че разноските се дължат не от Софийската апелативна прокуратура, която е структурно звено на юридическото лице и няма самостоятелна правосубектност, а от Прокуратурата на Република България/ т. 5 от ТР № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС/. Изложени са съображения, че по делото няма договор за правна помощ и липсва искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата в отговора на касационната жалба. Тези разноски следва да се присъдят евентуално на адвоката, а не на страната, като размерът им надвишава минимума, предвиден в чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, който следва да бъде в размер на 75 % от 1 130 лв. или 847,50 лв. Ето защо Прокуратурата желае да бъде изменено определението в частта за разноските в този смисъл.
Ответникът по молбата А. Ц. А. счита, че молбата е недопустима като просрочена, а освен това е и неоснователна.
Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Трето отделение, след като взе предвид становищата на страните, приема следното:
Молбата за изменение на определението в частта за разноските е подадена преди изтичане на едномесечния срок, считано от постановяването му, поради което е допустима. Основателно е искането за изменение на осъдената за разноски страна, тъй като юридическото лице, което носи отговорност по предявения иск и съответно за разноските по делото, е Прокуратурата на Република България, а не Софийска апелативна прокуратура. Размерът на присъдените разноски също следва да бъде намален до 847,50 лв. Тази сума е предвиденият минимум за отговор на касационна жалба съгласно чл.9, ал.2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г., който е равен на 75 процента от възнаграждението по чл.7, ал.2, т.4, възлизащо според интереса от 20 000 лв. на 1 130 лв./830 плюс 3 процента за горницата над 10 000 лв./. Възнаграждението се дължи на ответника по касационната жалба на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, понеже в първоинстанционното производство/стр.66 по описа на СГС/ е представено пълномощно, което има сила до завършване на делото във всички инстанции съгласно чл.34, ал.4 от ГПК, а в отговора на касационната жалба на стр.23 по описа на ВКС пълномощникът е поискал присъждане на разноски за касационното производство в полза на страната.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ИЗМЕНЯ определение № 143 от 03.02.2016 г. по гр.д. № 6110 по описа за 2015 г. на ВКС в частта за разноските КАТО СЛЕДВА:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на А. Ц. А.-[ЕГН], сумата 847,50 /осемстотин четиридесет и седем лева и петдесет стотинки/ лв. разноски за касационното производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: