3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 183
София,13.03.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на осми март две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев ч.гр.д. № 1554 по описа за 2013 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2, изречение второ от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Л. С. Н. срещу определение № 435 от 05.12.2012 г. по гр.д.№ 828 по описа за 2012 г. на ВКС, Второ гражданско отделение, с което не е допусната до разглеждане молбата на частния жалбоподател за отмяна на влязлото в сила решение № 365 от 9.5.2008 г. по гр. д. № 918/2007 г. на Софийския окръжен съд.
Частният жалбоподател твърди, че определението е неправилно, тъй като представената от него декларация, с която С. Н. се отказва от свидетелските си показания, представлява ново писмено доказателство от съществено значение за делото по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 от ГПК. Счита, че признанието на свидетеля за неистинност на неговите показания представлява и основание по чл.303, ал.1, т.2 от ГПК за отмяна на влязлото в сила съдебно решение. Моли настоящата инстанция да отмени обжалваното определение и да върне делото за произнасяне по същество по молбата му за отмяна на влязлото в сила решение.
Ответниците по частната жалба В. и С. С. я считат за неоснователна и молят обжалваното определение да бъде оставено в сила.
Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Трето отделение, след като взе предвид становищата на страните, приема следното:
Частната жалба е подадена в срок срещу преграждащо определение, постановено от състав на Върховния касационен съд, поради което е допустима съобразно чл.274, ал.2, изречение второ от ГПК, но разгледана по същество е неоснователна. Частният жалбоподател е поискал да бъде отменено решение № 365 от 9.5.2008 г. на Софийски окръжен съд по гр. д. № 918/2007 г. в частта, с която се оставя в сила решението на Районния съд-гр. К. за отхвърляне на иска му за делба на втория етаж от двуетажна жилищна сграда-северен близнак в УПИ ХVІ-1538 в кв.60 по плана на [населено място]. В решението, чиято отмяна се иска, съдът се е позовал на показанията на свидетеля С. Н., за да приеме, че покойният брат на жалбоподателя е придобил по давност една втора идеална част от етажа. Същият този свидетел е представил саморъчна декларация, с която е заявил, че се отказва от свидетелските си показания. Тази декларация според частния жалбоподател е ново писмено доказателство, което е основание за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 от ГПК и евентуално основание по чл.303, ал.1, т.2 от ГПК, тъй като установява неистинност на показания на свидетел. Настоящата инстанция споделя изводите в обжалваното определение, че декларацията на свидетеля не представлява нито едно от двете посочени от жалбоподателя основания за отмяна на влязлото в сила решение. Само документ, който е от значение за подлежащите на доказване факти и обстоятелства, може да послужи като основание за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 от ГПК. Декларацията на свидетел, че се отказва от вече дадените пред съд показания, не е такъв документ, тъй като не е относима към фактите, релевантни за спорното право. Частният жалбоподател неоснователно смята, че декларацията за отказ от свидетелски показания води до тяхната липса и следва да се тълкува в смисъл, че свидетелят все едно не е давал тези показания. Българското гражданско процесуално право не познава фигурата на отказ или оттегляне на свидетелски показания извън публичното съдебно заседание. Дадени веднъж, показанията не могат да бъдат заличени със заявление на свидетеля, че се отказва от тях, направено след публичното заседание, на което тези показания са депозирани. Този извод следва от изискването за непосредственост при събиране на свидетелските показания. Свидетелят може да поиска само показанията да бъдат допълнени и уточнени/ чл.171, ал.2 от ГПК/, може да се разколебае и да се отрече от казаното, но в публично съдебно заседание по време на разпит или очна ставка/ чл.174 от ГПК/, а съдът може да не ги кредитира, ако съдържат противоречия. Вече веднъж дадени пред съда обаче, тези показания представляват част от доказателствата, които се преценяват от съда. Затова заявлението на свидетеля извън процеса в писмен документ, че се отказва от показанията си, не води до исканата от частния жалбоподател промяна във възприетата от съда фактическа обстановка.
Декларацията за отказ от свидетелски показания може да послужи единствено като индиция, че тези показания са неистински. За да е налице обаче основание за отмяна на влязло в сила решение, неистинността не може да бъде само вероятна, а трябва да е установена по надлежния съдебен ред-с влязла в сила присъда или решение по чл.124, ал.5 от ГПК, когато наказателното преследване е изключено поради някоя от причините по НПК.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че обжалваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 435 от 05.12.2012 г. по гр.д.№ 828 по описа за 2012 г. на ВКС, Второ гражданско отделение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: