1
Р Е Ш Е Н И Е
№ 65
гр. София, 09.07.2013 г.
В И М Е ТО НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на четиринадесети март две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
при участието на секретаря Ал.Рибарска .
изслуша докладваното от съдията Е.Томов гр.д № 865/2012г
Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма],чрез адв. пълномощник М. П. , срещу решение №175 от 18.04.2012 по гр.дело № 2/2012г. на Софийски окръжен съд в частта , с която след отмяна на решение №232 от 18.10.2011г на Районен съд Костинброд , по същество е отхвърлен иск на касатора по чл. 45 от ЗЗД за обезщетение на имуществени вреди . Касационната жалба съдържа искане за отмяна на решението като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованно . На редица доказателства и обстоятелства не придадено решаващо значение, изводите на съда по отношение на вината на ответника,напуснал местопроизшествието след причинено от него пътно-транспортно произшествие са необосновани ,не са анализирани фактите и медицинските данни за състоянието му Претендират се разноски,съображения са развитии в касационната жалба .
Ответникът в касационното производство Б. П. П. не е заявил отговор
С определение №1403 от 10.12.2012г касационната жалба е допусната до разглеждане. Настоящият състав на ІІІ г.о на Върховен касационен съд е приел довод ,че при претендирани от собственика на основание непозволено увреждане имуществени вреди спрямо водач на МПС причинил пътно-транспортно произшествие , ако последният е бил в трудово правоотношение с ищеца , но е причинил произшествието, с което е увредил имуществото му извън работно време , не при или по повод изпълняваната работа , като съществеменно самоволно и виновно е напуснал местопроизшествието и така е осуетил възможността за собственика да получи застрахователно обезщетение , следва да се отговори на въпроса какво значение има неизпълнението на възложени от Закона за движението по пътищата административни задължения към участниците в пътно-транспортното произшествие ,съответно следва ли причините за това неизпълнение да имат решаващо значение за гражданската им отговорност за вреди , настъпили в резултат на произшествието .
По изведения правен въпрос ,обусловил допускане на касационната жалба до разглеждане при горните обстоятелствени уточнения ,Върховен касационен съд намира следното :
От значение за гражданската отговорност на ответника – водач в този случай са на първо място въведените от неговия работодател с исковата молба обстоятелства , изключващи вредата да е причинена при или по повод на работата и свързани с нея задължения , определящи отговорността по общия граждански закон , а не съгласно Кодекса на труда Когато се касае за причинено по непредпазливост пътнотранспортно произшествие , отговорността е на деликтно основание. В случай , че ищецът е въвел като обстоятелствено твърдение и умишлено нарушение на задължения по чл.123 ал.1 т.2 от Закона за движението по пътищата ,с което ответникът е осуетил възмездяването на вредите по имуществената застраховка , се сочи обстоятелствено твърдение на което искът се основава евентуално или с оглед претентирания размер , при предпоставките на чл. 203 ал.2 КТ в първата хипотеза на нормата . Касае се за фактически състав , при наличието на който отговорността също е деликтна и се определя от общия граждански закон , но за провеждане на иска на това основание е необходимо да се установи умисъл. Установяването на вината при тази нейна форма поначало е в тежест на ищеца-работодател , но при нарушение на задължението по чл. чл.123 ал.1 т.2 б. „а” и „б” ЗДвП водачът следва да установи обстоятелствата , които снемат от него отговорността при неуведомяване на контролните органи, самоволното напускане на местопроизшествието и осуетяване на пробата за алкохол. Субективно прецененият медицинският риск от водача за собственото му здраве след произшествието , което е причинил , не изключва противоправния характер на самоволното напускане , не е и основание за изключване на вината. Това следва от предвидения в закона задължителен ред за оказване на медицинска помощ при пътно произшествие , включително ако задължено лице по смисъла на чл. чл.123 ал.1 т.2 б.„б” ЗДвП е пострадалият. Обективното здравословно състояние на пострадал водач , който е напуснал местопроизшествието , не е уведомил контролните органи , не е потърсил спешна медицинска помощ по установия ред, може да изключи вината му ако опровергава съзнателния характер на действията и бездействията,или обективно не е съществувала възможност за изпълнение на задълженията , възложени му от закона. Тази вина се обема от умисъла и основанието на чл. 203 ал.2 предл. първо КТ като съставомерен признак .
По касационната жалба .
Като несъобразено с гореизложеното, въззивното решение е постановено при неправилно прилагане на материалния закон и е необосновано ,като част от оплакванията на касатора в тази насока са основателни. Игнорирани са факти от решаващо значение за успешното провеждане на иска и същевременно факти , като които искът се бил основан – причиненото не във връзка с изпълнение на трудови задължения и по непредпазливост ПТП ,в което не е имало други участници освен ответника и от което събитие пряко е произтекла и претендираната за обезщетяване материална щета . Неправилно естеството на претендираната вреда е квалифицирано като пропусната полза от неполучено застрахователно обезщетение. Обосновката на размера на иска с обстоятелството ,че местопроизшествието е било напуснато от водача и поради това не е получено застрахователно обезщетение ,няма отношение към характера на вредата , не препятства и присъждане на обезщетение при стойност по- ниска от уговорената по имуществената застраховка, щом искът е основателен. Вместо да съобрази фактическите си изводи в тази връзка, основани на безспорно установени по делото обстоятелства , въззивният съд е основал решението си на възраженията, свързани с вината при неизпълнението на последващи задължения , възложени на ответника като водач. Наред с това неправилно е прието , че като се е прибрал в дома си с помощта на случаен превоз , изоставяйки местопроизшествието и катастрофиралия автомобил и след което близките му са извикали личния лекар на домашно посещение , последният свидетелствал за състоянието му при прегледа и пред съда , ответникът е провел нужното категорично и пълно оборване на презумпцията за вина , като е следвал дължимото поведение с оглед на здравословното си състояние .В една част въззивното решение е правилно като краен резултат,тъй като до пълния предявен размер на исковата претенция не е доказан действителния характер на вредите . Въззивното решение следва да се отмени в една част и настоящата инстанция следва да разгледа спора по същество ,в която връзка ще се изложат и съображенията по частичната основателност на касационната жалба .
По предявения иск за имуществено обезщетение са установени предпоставки за пълна имуществена отговорност на ответника, причинил по непредпазливост пътно-транспортно произшествие, както е установено с влязло в сила наказателно постановление №835/12.08.2009г на МВР в тази негова част, съгласно решение от 04.12.2009г по н.а.х.д№293/2009г на РС Костинброд .Ответникът е катастрофирал поверения му автомобил„Форд Т.” с ДК [рег.номер на МПС] , собственост на ищеца не при или по повод трудовите му задължения , както се установява безпротиворечиво и от обясненията му. В тази връзка от значение на първо място отрицателният факт , че ищецът не е бил обезщетен от застрахователя за причинената тотална щета , която вреда в случая има основание да претендира и от деликвента , ако го предпочете ,без да е длъжен да излага обстоятелствено основания за това предпочитание. При това положение ,за възникването на деликтната отговорност на ответника е без значение дали като водач е напуснал местопроизшествието с умисъл да не бъде взета алкохолна проба , с което е осуетил и получаването на застрахователното обезщетение по имуществената застраховка „каско”, макар ответникът да е сторил и последното . Свидетелството на разпитания по делото личен лекар , изготвил медицинско направление около час след произшествието на база оплакванията на П. при прегледа в дома му , сочи единствено на извод , че здравословното състояние на водача – охлузвания и болки , не е налагало спешна помощ , а и да е налагало- с оглед съмненията за вътрешни наранявания в областта на гръдния кош , такава медицинска помощ съзнателно не е била потърсена по съответния ред. Напускането на местопроизшествието в нарушение на чл.123 ал.1 т.2 б. „б” ЗДвП , това че като водач не е сигнализирал службите за контрол на МВР както повелява чл.123 ал.1 т.2 б. „б”ЗДвП , разпитаният в съдебно заседание на 09.02.2011г ответник П. е оправдал с уплахата си . Ответникът не е посетил Центъра за спешна медицинска помощ и на следващия ден. Здравословното му състояние, както е установено по делото от показанията на прегледалия го лекар , не обосновава направения от въззивния съд извод ,изклюващ съзнателното нарушаване на предписаните в закона задължения на водача като участник в ПТП , от което сам е пострадал. Именно чрез изпълнението на тези задължения, между които съществува връзка съгласно чл. 125а ал.3 ЗДвП и Наредбата за условията и реда за взаимодействие между контролните органи и лечебните заведения при оказване помощ на пострадали при ПТП , се гарантира и осъществява надлежната медицинска помощ на пострадали лица .
Доказано е , че на 13.07.2009г, около 02 часа през нощта , ответникът П. е използвал служебния лек автомобил Форд- Торено извън работно време и за да се придвижва с него по лична работа , несвързана с трудовите му задължения, като поради движение с несъобразена скорост е излязъл от пътното платно и се е преобърнал в крайпътната канавка от ляво. Като резултат управляваният автомобил , собственост на ищеца , е тотално увреден , както е установено от приетото заключение по назначената автотехническа експертиза . Предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен на основание чл. 203 ал.2 във вр чл. 45 ЗЗД , същият е доказан и по размер , в случая до размера на претендираната от ищеца пълна стойност на неполученото застрахователното обезщетение по имуществената застраховка „каско”, уговорено за случай на тотална загуба ,но при положение ,че от този размер се приспадне стойността на годните части на катастрофиралия автомобил ,което е и условие на обезщетението във всички случаи . Ищецът е основал поискания размер от 18 253 лева на обстоятелствата , свързани с умишлената форма на вина при поведението на ответника , обективно възпрепятствал вземането на задължителната в този случай алкохолна проба от него след произшествието ,което пряко е довело до основание за отказ по дължимо плащане на имуществена застраховка в отношенията между собственика и ЗАД А. България,видно от приложените документи по образуваната пред застрахователя щета. Затова вредата е пряка и установена , като следва да се направи извод и за установена причинна връзка между отказа на застрахователя да изплати исковата сума и противоправното и виновно поведение на ответника , умишлено препятствал установяването на обстоятелства от значение за имуществените права на ищеца , довело до изтъкване на правомерно и установено основание за отказ на ЗАД А. България по щета 0300/09/217/507358 във връзка по полица от 30. 03.2009г за валутна застраховка „пълно каско” на тотално увредения автомобил . Исковият размер обаче следва да бъде намален, тъй като запазените годни части и детайли на автомобила остават в собственост на ищцовото дружество. Вещото лице инж В. В., след оглед ,компетентно е остойностил същите на 4400 лева. Ето защо искът следва да се уважи до размера на сумата 13 850 лева, обоснован от приспадането на тази стойност До пълният предявен размер искът да се отхвърли . Ищецът претендира лихва от датата на завеждане на иска , която лихва следва да се присъди като законна последица .
В частта по предявения от ответника Б. П. обратен иск срещу привлечения от него като помагач ЗАД А. България, разгледан и отхвърлен на първа инстанция, Софийски окръжен съд е обезсилил решението на Костинбродски районен съд и производството по обратния иск е прекратено поради неговата недопустимост.
В тази част решението на въззивния съд не е обжалвано и е влязло в сила. Следва единствено да се изтъкне, че като извършител на непозволено увреждане, ответникът разполага с обратен иск срещу застрахователя за риска „гражданска отговорност” , какъвто иск не е предявявал .
С оглед изхода на делото ответникът дължи на ищцовото дружество и претендираните разноски за всички инстанции съобразно уважената част от иска ,или общо2588,62 лева разноски от установените на първа инстанция и за държавна такса в касационното производство
Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІг.о.
Р Е Ш И :
Отменява решение №175 от 18.04.2012 по гр.дело № 2/2012г. на Софийски окръжен съд в частта , с която след отмяна на решение №232 от 18.10.2011г на Районен съд Костинброд , по същество е отхвърлен иска, предявен от [фирма] . [населено място] срещу Б. П. П. с ЕГН [ЕГН] от [населено място] с правно основание чл. 45 ЗЗД до размера на сумата 13 850 лева , както и в частта за разноските , присъдени в полза на Б. П. П. над размера на сумата 63 лева и вместо това постанови :
Осъжда Б. П. П. с ЕГН [ЕГН] от [населено място] [улица] да заплати на [фирма] ,ЕИК [ЕГН] със седалище и адр. [населено място] , бул. Цариградски шосе , А. -Център, сумата 13 850 лева обезщетение за имуществени вреди , причинени от пътно-транспортно произшествие на 13.07.2009г с лек автомобил „Форд Т.” с ДК [рег.номер на МПС] , собственост на [фирма], ведно със законната лихва върху тази сума до окончателно изплащане , считано от 16.07.2010г , ведно със сумата 2588,62 лева разноски по делото за всички инстанции .
Оставя в сила решението на Софийски окръжен съд в частта, с която е отхвърлен иска на [фирма] . [населено място] срещу Б. П. П. с ЕГН [ЕГН] от [населено място] с правно основание чл. 45 ЗЗД за разликата над сумата 13 850 лева ,до размера на сумата 18 253 лева
Решението е окончателно
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: