О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 886
София, 02 юли 2014 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на девети юни две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №2027 по описа за 2014 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от [община], чрез процесуален представител адв.К., срещу решение от 03.01.2014г., постановено по в.гр.д.№177/2013г. на Силистренски окръжен съд, което след отмяна на решение от 09.05.2013г. по гр.д. №1238/2012г. на Силистренски районен съд е уважен предявения от Р. Я. К., действаща като [фирма], срещу [община] иск за връщане на предадени във връзка с договор от 17.03.2010г. постройки в [населено място], след прекратяването му.
Касаторът счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба Р. Я. К., действаща като [фирма], не взема становище по жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира следното:
С въззивното решение след отмяна на първоинстанционното решение е осъдена [община] да предаде на Р. Я. К., действаща като [фирма] на полумасивна едноетажна сграда – „Бюро за машинописни услуги и кафе-аперитив”, изградена в [населено място], [улица]/срещу РУП/ със застроена площ 78,80кв.м., в това число заведение за обществено хранене с площ 39,2кв.м., кухненски блок с площ 14,3кв.м., складови и сервизни помещения с площ 19,3кв.м., офис с площ 6 кв.м., след прекратяване на сключения между страните договор от 17.03.2010г. за предоставяне управление на имот – ненаименован договор с основна характеристика на заем за послужване, допълнен с право на заемателя да отдава вещта под наем, придобивайки приходите.
Касаторът счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса: „допустимо ли е правото на собственост, включително и за предаване на фактическата власт върху недвижим имот да се брани чрез предявяването на облигаторен иск, при условие, че ищецът разполага с вещен иск”. Според касатора този въпрос е разрешен с въззивното решение в противоречие с решение №166 от 31.10.2011г. по т.д.№742/2010г. на ВКС, ТК, ІІт.о., постановено по реда на чл.290 ГПК, с което е прието, че ако между страните по делото е налице облигационно правоотношение, това обстоятелство не сочи, че ищецът разполага единствено с облигаторен иск; практиката е в обратния смисъл, а именно, че разполага и с вещен иск, какъвто е този, черпещ своето основание в разпоредбата на чл.108 ЗС. Следователно с приложеното от касатора решение на ВКС не е отречена възможността при облигационно правоотношение, да се иска връщане на вещта чрез облигаторен иск, независимо от това, че ищецът като собственик на вещта разполага и с вещен иск по чл.108 ЗС. Поради това не е налице соченото от касатора правно основание за допускане на касационно обжалване.
Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 03.01.2014г., постановено по в.гр.д.№177/2013г. на Силистренски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: