1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1
София, 10.01. 2011 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Петчленен състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми декември, през две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ: Капка Юстиниянова
Л. БОГДАНОВА
Светла Димитрова
Жива Декова
като разгледа докладваното от съдия Светла Димитрова гр.д. № 26 по описа за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по касационна жалба на М. М. Д., нотариус с рег. № 184 по регистъра на Н. камара, с район на действие Районен съд – гр. З., чрез пълномощника си адв. Л. С. от АК-Смолян против решение № 523 от 10.06.2010 г. по гр.д. № 1945/2009 г. по описа на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение, с което в производство по чл. 80 от Закона за нотариусите и Н. дейност е потвърдено решението от 02.11.2009 г. по дисциплинарно дело № 3/2009 г. на Д. комисия на Н. камара на Р България, с което на нотариус М. Д. от гр. З. е наложено дисциплинарно наказание „порицание”.
В приложеното към жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, се поставя правният въпрос, за който се твърди, че е от значение за изхода на делото, а именно дали формалното неназначаване на медицинска експертиза за проверка на дееспособността на лице, чийто подпис се удостоверява върху частен документ – пълномощно като част от нотариална сделка, която ще се реализира при същия нотариус, който предвижда по сделката състоянието на упълномощителката да бъде удостоверено и със съответен медицински документ, обуславя носене на дисциплинарна отговорност и не попада ли в кръга на малозначителните случаи. Твърди се, че разрешаването на този правен въпрос би било от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото предвид създаване на съдебна практика по него – основание за допускане до касационен контрол по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответниците по касационната жалба, Н. камара на Р България, гр. София и Министерство на правосъдието, гр. София не представят писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Петчленен състав, като взе предвид изложеното основание за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на касационния съд пред петчленен състав по силата на чл. 80, ал. 3 ЗННД, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
Представеното от жалбоподателката нотариус Д. изложение за допускане на касационно обжалване не съдържа изведен правен въпрос от материално или процесуално естество, обусловил изхода на делото като общо основание за допускане на обжалваното решение до касационен контрол. Разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК изисква да се посочи правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело, обусловил правната воля на съда, обективирана в обжалваното решение, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Изложението не съдържа такъв правен въпрос, отнесен към хипотезата на приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Изведеният от касаторката въпрос касае извода на съда по съществото на спора, а именно, в случая налице ли е извършено от нотариуса нарушение при нотариалното удостоверяване на пункт и съответства ли му наложеното наказание по чл. 75, ал. 1, т. 1 ЗННД. В тази връзка решаващият съд е приел, че на касаторката нотариус Д. е наложено най-лекото дисциплинарно наказание по чл. 75, ал. 1 ЗННД – „порицание” за неизпълнение на задължения по чл. 578, ал. 4 ГПК при удостоверяване на подписа на Х. К. от с. Старцево, извършено в дома й на 03.11.2008 г. Тази разпоредба изисква от нотариуса преди да издаде съответния акт, в случая упълномощителна сделка, да провери дееспособността на лицето, чието изявление ще бъде удостоверено, като законът не изисква за тази проверка да бъде назначена медицинска експертиза, така както е формулиран правният въпрос в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. В случая съдът е приел, че по делото е установено, че преценката на нотариус Д. относно дееспособността на лицето Х. К. при заверката на подписа й на упълномощителната сделка не е била достатъчно задълбочена, който факт се установява и от последващите действия на нотариуса, която е отказала да издаде нотариалния акт за разпоредителната сделка на К. с обяснението, че тя не разбира смисъла и значението на действията си, в резултат на проявената след упълномощителната сделка самоинициатива на нотариуса да се свърже с личния лекар на упълномощителката К., от когото е получила информация за състоянието й на старческа деменция. Тези последващи действия на нотариуса, с които е била предотвратена прехвърлителната сделка и липсата на увреждане на евентуално заинтересованите лица, са мотивирали както Д. комисия на НК, така и решаващият съд да й наложат най-лекото дисциплинарно наказание „порицание”, поради формалното неизпълнение на чл. 578, ал. 4 ГПК относно проверката на дееспособността на лицето Х. К., чийто подпис е удостоверила нотариус Д. при упълномощителната сделка. Т.е. поставеният правен въпрос в изложението, посочен по-горе, не е обусловил тези правни изводи на съда относно Д. отговорност на нотариуса при нарушение на чл. 578, ал. 4 ГПК, а от данните по делото, настоящият състав не може да изведе правния въпрос от значение на изхода на спора, без да упражни служебното начало във вреда на другата страна/ТР № 1/2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1/. В конкретния случай релевираните в изложението твърдения, които касаят неправилност на решението, изразяващи се в необоснованост на съдебния акт, поради опорочени фактически констатации, въз основа на които е приложен материалния закон, не могат да аргументират приложно поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Тези основания касаят правилността на обжалваното решение при разглеждане на касационната жалба по същество по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, но не са основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
В заключение, липсата на изведен правен въпрос, обусловил изхода на спора, който да определя рамките, в които Върховният касационен съд селектира касационните жалби, съобразно критериите на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК по допускане на касационно обжалване, е основание обжалваното решение да не се допусне до касационен контрол.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Петчленен състав,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 523 от 10.06.2010 г., постановено по гр.д. № 1945/2009 г. на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
3.
4.