4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N. 1016
гр. С. ,18.07. 2012 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето гражданско отделение в закрито заседание на четиринадесети юни двехиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: С. ЧАНАЧЕВ
Е. Т.
изслуша докладваното от съдията С. ЧАНАЧЕВ гр.дело N 194 по описа за 2012 година.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на П. А. М. чрез пълномощника, адвокат Р. Ц. К. срещу решение № 166 от 18.11.2011 г. по гр. дело № 401/2011 г. на Апелативен съд – В., гражданско отделение.
Ответникът – А. Й. Я. чрез пълномощника, адвокат К. А. М. в отговора по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК поддържа становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд /ВКС/ намира, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК поради следните съображения:
Жалбата има за предмет цитираното въззивно решение, с което състав на Апелативен съд – В. се е произнесъл по иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД, предявен от П. А. М. против А. Й. Я. за обявяване за окончателен на предварителен договор за замяна на подробно описаните в него недвижими имоти, като е потвърдил решение № 744/07.06.2011 г. по гр. дело № 2495/2010 г. на Варненски окръжен съд за отхвърляне на претенцията и е присъдил разноски – 2000 лв. на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗАд. на адвокат К. А. М..
К. не е обосновал приложно поле на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е поставил следните въпроси: за правомощията на съда при преценка на обстоятелствата, при изпълнение на нотариалната функция по смисъла на чл. 363 ГПК в производството по чл. 19, ал. 3 ЗЗД; пречка ли е наличието на вписана възбрана, като обезпечение по висящ спор, върху единия от недвижимите имоти – обект на замяна по предварителен договор за замяна на недвижима собственост за сключване на окончателен договор; може ли да се поставя основателността на претенцията за сключване на окончателен договор в съдебното производство по чл. 19, ал. 3 ЗЗД в зависимост от наличието на вписана възбрана, като обезпечение по висящ спор, след като липсва такава договореност за пречка при сключването на окончателния договор между страните в предварителния им договор.
К. твърди, че въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС и се позовава на две касационни решения – едното постановено по ГПК – 1952 г. /отм./, решение 360/28.04.2009 г. по гр. дело № 5574/2007 г. на ВКС, ІІІ г.о. и другото постановено по ГПК – 2007 г., по реда на чл. 290 ГПК, решение № 54/26.04.2010 г. по гр. дело № 4683/2008 г. на ВКС, ІV г.о. Квалифицира неправилно и двете решения като задължителна съдебна практика, а от тях такава формира само съдебния акт по чл. 290 ГПК / в този смисъл са разясненията в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на О., т. 2 и т. 3 /. Основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК не са обосновани, тъй като въпросите, по които се е произнесъл Апелативен съд – В. във въззивното решение, предмет на настоящата касационна жалба и които са обусловили изхода на делото не са идентични с въпросите, по които са се произнесли съставите на ВКС. За да приеме неоснователност на иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, въззивният съд е констатирал, че върху единия от заменяните недвижими имоти, собственост на ищеца е наложена възбрана от трето на страните по договора лице и правната последица от възбраната е възникването на пречка за обявяване за окончателен на предварителния договор. В мотивите е развито още и съображение за това, че ако страната поеме риска и сключи договор за имот, обременен с възбрана, неблагоприятните последици ще се ограничат в нейната правна сфера, по собствената й воля, но съдът не може да замести тази воля при осъществяване на нотариалната си функция, в случая по смисъла на 363 ГПК и поради това е възпрепятстван да обяви сделката за окончателна. В. съд се е произнесъл по конкретен въпрос относно действието на възбраната върху недижим имот като пречка за обявяване на предварителен договор за окончателен, докато в решение 360/28.04.2009 г. по гр. дело № 5574/2007 г. на ВКС, ІІІ г.о. такъв въпрос не е разглеждан, тъй като са обсъждани общите предпоставки за уважаване на иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД. В решение № 54/26.04.2010 г. по гр. дело № 4683/2008 г. на ВКС, ІV г.о. съдебният състав се е произнесъл също така по други въпроси, а именно: пречка ли е неизпълнението на изискването на чл. 33, ал. 1 ЗС за сключване на окончателен договор; отказът да се даде разрешение за продажба на частта на непълнолено лице от процесните имоти, води ли до невъзможност за сключване на окончателен договор с ответника за собствената му 1/ 2 идеална част от тези имоти. Предвид изложеното следва да се приеме, че не са налице основания за допускане на касационен контрол по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК.
К. поддържа като основание за допускане на касационно обжалване още и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК същият чрез процесуалния си представител не обосновава нито едно от допълнителните основания по цитираната норма във връзка с отразените въпроси. Не са допълнителни основания по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК разсъжденията на жалбоподателя за същественото значение на отговорите. ВКС не е задължен да дава отговори на абстрактни въпроси, а на правни въпроси, в които страната е обосновала съображенията си за това, защо съществуващата практика трябва да се преодолее в поддържана от нея насока, ако според виждането й тя е неправилна, формирана въз основа на неправилно тълкуване на закона или не отразява промените в обществените условия и законодателство / в хипотезата на точното приложение на закона /, в който случай трябва да бъде преразгледана или доразвита или при липса на съдебна практика / в хипотезата на развитие на правото / да бъде формирана такава, ако нормативната уредба е непълна, неясна или противоречива. В случая касаторът не е обосновал непълнота, неяснота или противоречивост на конкретни разпоредби, приложени от въззивния съд и намерили правни разрешения в мотивите на въззивното решение, с които съдът да е запълнил непълнота на конкретни норми или да е отстранил неяснота или противоречивост на уредбата в съответни разпоредби. В тази връзка следва да се приеме, че касаторът не е съобразил разясненията, дадени с цитираното Т., т. 4. Поставянето на въпроси, които не са развити в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК има за последица недопускането на касационен контрол по отношение на обжалваното решение. Оплакванията относно изводите на въззивния съд, направени от жалбоподателя са основания по чл. 281, т. 3 ГПК, които не се разглеждат в производството по чл. 288 ГПК и следва да се разграничават от основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК
От всичко изложено по – горе следва, че в разглежданият случай не е обосновано приложно поле на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което настоящата инстанция приема, че не е налице основание за допускане касационно обжалване на въззивното решение. При този изход на спора касаторът следва да заплати на пълномощника на ответника по касация, адвокат К. А. М. 3318.43 лв., възнаграждение за настоящето производство.
По тези съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 166 от 18.11.2011 г. по гр. дело № 401/2011 г. на Апелативен съд – В., състав на гражданско отделение.
ОСЪЖДА П. А. М. да заплати на адвокат К. А. М., от АК – В. възнаграждение за настоящето производство в размер на сумата 3318.43 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: