4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N. 1015
гр. С. , 18.07. 2012 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и осми юни двехиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: С. ЧАНАЧЕВ
Е. Т.
изслуша докладваното от съдията С. ЧАНАЧЕВ гр.дело N 348 по описа за 2012 година.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на А. В. А. чрез пълномощника, адвокат В. Д. срещу решение № 1311 от 11.10.2011 г. по гр. дело № 1901/2011 г. на Пловдивски окръжен съд, състав на гражданска колегия.
Ответницата – Е. – Н. А. А. чрез своята майка М. С. – А. не е взела становище по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК.
Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд /ВКС/ намира, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК поради следните съображения:
Жалбата има за предмет цитираното въззивно решение, с което състав на Пловдивски окръжен съд се е произнесъл по иск, предявен от Е. – Н. А. А. чрез нейната майка М. С. – А. против А. В. А. за увеличаване размера на издръжката, присъдена с решение от 27.02.2006 г. по гр. дело № 973/2004 г. на Пловдивски районен съд от 100 лв. на 500 лв. месечно, считано от датата на подаване на исковата молба – 08.11.2010 г. до настъпването на законни причини за изменяването или прекратяването й. В. съд е потвърдил решение № 1278 от 07.04.2011 г. по гр. дело № 17852/2010 г. на Пловдивски районен съд, VІІІ граждански състав в обжалваната част, за уважаване на иска за разликата между 150 лв. и 500 лв.
К. не е обосновал приложно поле на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът, без да отрази правен въпрос е изложил субективното си виждане за правилността на обжалваното въззивно решение, като е изразил разбирането си, че второинстанционният съд напълно едностранчиво бил обсъдил събрания доказателствен материал, като неправилните му / според касатора / изводи били основани единствено на обстоятелството, че ответникът имал по – високи материални възможности. Не било отчетено обстоятелството, че ответникът по иска имал разходи, които били доказани при първоинстанционното разглеждане на делото с писмени доказателства, че имал разноски относно покриването на отпуснат кредит, транспортни разходи. Не било взето предвид и обстоятелството, че чакал друго дете, към което също е задължен да се грижи.
Необходимостта от допускане на касационно обжалване жалбоподателят е обосновал така:
„Неправилното обаче разрешаване на повдигнатия пред съда важен спор и порочните крайни изводи налагат в настоящата хипотеза необходимостта третата инстанция при касационното обжалване да се произнесе по очерталото се спорно правоотношение между страните с цел избягване на противоречива и непоследователна практика на различните по степен съдилища, защото един от аспектите на развитието на правото е в точното и в съответствие със закона правоприлагане, като това вече се разглежда като един комплексен процес, проявяващ се в различни форми като съвокупност от решенията на правосъдната система”.
Както се вижда от отразените по – горе разсъждения в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК и цитирания текст от него, касаторът е отразил общи оплаквания за неправилност на въззивното решение, които представляват основания по чл. 281, т. 3 ГПК, не се разглеждат в производството по чл. 288 ГПК, а в производство по чл. 290 ГПК, когато бъде допуснато касационно обжалване. С тяхното въвеждане не може да се обоснове наличието на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. Н. им в изложението към касационната жалба от основанията за допускане на касационно обжалване е довело до сезирането на ВКС с жалба, в която липсва правен въпрос по смисъла на закона и съобразно разясненията в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на О., т. 1. Неправилно касаторът счита, че неправилното според твърденията му разрешаване на правния спор налага произнасяне на ВКС по спорното правоотношение. ВКС се произнася по съществото на подадената жалба, ако са налице основания за допускане на касационно обжалване по конкретния спор. Отклоняването на въззивния съд от задължителната или казуална практика по конкретни правни въпроси трябва да бъде обосновано от касатора. При основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК в хипотезата на точното прилагане на закона, същият трябва да обоснове конкретен правен въпрос или въпроси, по които възивният съд се е произнесъл въз основа на неправилна съдебна практика или съдебна практика, която не е осъвременена с оглед на измененията в обществените условия или законодателство. При основанието по чл. 280, ал. 1, т.3 ГПК в хипотезата на развитие на правото, чиято разпоредба касаторът възпроизвежда, той следва да въведе правен въпрос или въпроси, по които съдът се е произнесъл по конкретни норми, които са непълни, неясни или противоречиви, като обоснове виждането си относно дадените от въззивната инстанция правни разрешения.
В ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на О., т.1, Върховният касационен съд е разяснил, че липсата на правен въпрос във връзка с основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК има за последица недопускането на касационно обжалване. В мотивите на цитираното тълкувателно решение е посочено, че ВКС не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства. Отразено е още, че жалбоподателят би било възможно да влага в правния въпрос различно съдържание от това, което ще изведе съдът, поради което именно жалбоподателят следва да формулира правния въпрос. В случая касаторът не е съобразил изискванията да изложи правен въпрос или въпроси по чл. 280, ал. 1 ГПК с ясна и точна формулировка, да обоснове в коя част решаващите мотиви на въззивния съд, относими към конкретни правни въпроси се отклоняват от разрешенията, дадени в задължителната или казуална практика на ВКС или къде касаторът съзира противоречива практика на съдилищата /съгласно разясненията в цитираното Т./, по кой въпрос липсва практика или защо съществуващата практика трябва да се преодолее в поддържана от него насока, ако според виждането му е неправилна и следва да бъде преразгледана или доразвита.
От всичко изложено по – горе следва, че в разглежданият случай липсва както правен въпрос, така и обосноваване относно наличието на някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което следва да се приеме, че не е налице основание за допускане касационно обжалване на въззивното решение.
По тези съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1311 от 11.10.2011 г. по гр. дело № 1901/2011 г. на Пловдивски окръжен съд, състав на гражданска колегия.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: