3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N. 1010
гр. С., 17.07.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и първи юни двехиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: С. ЧАНАЧЕВ
Е. Т.
изслуша докладваното от съдията С. ЧАНАЧЕВ гр.дело N 231 по описа за 2012 година.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на В. Ж. Т. чрез пълномощника, адвокат К. Т. Л. срещу решение № 301 от 05.12.2011 г. по гр. дело № 456/2011 г. на Старозагорски окръжен съд, първи граждански състав.
Ответникът – ХІІ Основно училище „Г. Г.”, [населено място] в отговора по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК е взел становище по същество на жалбата.
Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд /ВКС/ намира, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК поради следните съображения:
Жалбата има за предмет цитираното въззивно решение, с което Старозагорски окръжен съд, първи граждански състав се е произнесъл по искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ, предявени от В. Ж. Т. против ХІІ Основно училище „Г. Г.”, [населено място], които е отхвърлил.
К. не е обосновала приложно поле на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК същата е поставила въпрос, който е извън решаващите мотиви на въззивния съд или както е отразила в същото изложение не е обсъден довода, че между съкращаването на щата и издаването на заповедта съществува дълъг период от време, повече от четири месеца. Въпросът е: „кой е момента, към който следва да се счита, че е прекратено трудовото правоотношение – към момента на съкращаване на щата / 15.10.2010 г. / или към датата на издаване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение / 01.03.2011 г. /”. Страната цитира основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК в двете хипотеза – точното прилагане на закона и развитието на правото, като предпоставка за допускане на искания касационен контрол, без да съобрази, че общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК има за предмет произнасянето на въззивния съд по правен въпрос или правни въпроси, относими към предмета на делото и обусловили изхода му. Разясняването на правния въпрос като общо основание за допускане на касационно обжалване е дадено с ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на О., т.1. По въпроси, по които съдът като втора инстанция не се е произнесъл, не могат да се формират правни разрешения, в която и да е от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК. Желанието на касатора ВКС да даде отговор на въпрос, по който въззивния съд не се е произнесъл е несъстоятелно, като излизащо извън предмета на производството по чл. 288 ГПК. След като в мотивите на окръжния съд такъв въпрос не е разглеждан, както поддържа и жалбоподателката, с поставянето му не се обосновава приложно поле на чл. 280, ал. 1 ГПК.
В ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на О., т.1 Върховният касационен съд е разяснил, че липсата на правен въпрос във връзка с основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК има за последица недопускането на касационно обжалване. В мотивите на цитираното тълкувателно решение е посочено, че ВКС не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства. Отразено е още, че жалбоподателят би било възможно да влага в правния въпрос различно съдържание от това, което ще изведе съдът. В случая жалбоподателката не е съобразила изискванията да изложи правен въпрос или въпроси по чл. 280, ал. 1 ГПК с ясна и точна формулировка, да обоснове в коя част решаващите мотиви на въззивния съд, относими към конкретни правни въпроси се отклоняват от разрешенията, дадени в задължителната или казуална практика на ВКС или къде тя съзира противоречива практика на съдилищата / съгласно разясненията в цитираното Т. /, по кой въпрос липсва практика или защо съществуващата практика трябва да се преодолее в поддържана от нея насока, ако според виждането й е неправилна и следва да бъде преразгледана или доразвита. Освен това когато касаторът поддържа основание по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК в хипотезата на развитие на правото следва да обоснове непълнотата, неяснотата или противоречивостта на конкретни норми съобразно разясненията, дадени в т. 4 на цитираното Т., което жалбоподателката не е направила в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
От всичко изложено по – горе следва, че в разглежданият случай липсва както правен въпрос, така и обосноваване относно наличието на някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което следва да се приеме, че не е налице основание за допускане касационно обжалване на въззивното решение.
По тези съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 301 от 05.12.2011 г. по гр. дело № 456/2011 г. на Старозагорски окръжен съд, първи граждански състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: