3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N. 987
гр. С., 16.07. 2012 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и осми юни двехиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: С. ЧАНАЧЕВ
Е. Т.
изслуша докладваното от съдията С. ЧАНАЧЕВ гр.дело N 294 по описа за 2012 година.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 90 от 31.10.2011 г. по т. дело № 219/2011 г. на състав на Апелативен съд – Б., търговско отделение.
Ответникът – [фирма], [населено място] в отговора по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК поддържа становище, че приложената към касационната жалба правосъдна практика е неотносима към предмета на настоящия спор, поради което моли да не бъде допускана жалбата до касационно разглеждане.
Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд /ВКС/ намира, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК поради следните съображения:
Жалбата има за предмет цитираното въззивно решение, с което състав на Апелативен съд – Б. се е произнесъл по искове, предявени от [фирма], [населено място] против [фирма], [населено място] с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК и чл. 301 ТЗ, за установяване недействителност /нищожност / на договор за покупко – продажба на незастроен недвижим имот в [населено място], подробно описан в нотариален акт № 178, том І, дело № 175 от 29.07.2009 г. на нотариус с район на действие Районен съд – Несебър, както и с правно основание чл. 108 ЗС, за ревандикация на имота. В. съд е потвърдил решение № 181 от 27.05.2011 г. по т. дело № 309/2010 г. на Бургаски окръжен съд за уважаване на исковете и за присъждане на разноски в полза на ищеца в размер на сумата 4862.93 лв.
К. не е обосновал приложно поле на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът, без да отрази правен въпрос е въвел текст съгласно, който материалноправният въпрос /непосочен/ „ е свързан с приложението на разпоредбата на чл. 301 от ТЗ – прилагането на установената в чл. 301 ТЗ презумпция е обусловено не от „потвърждаване” на извършените от името на дружеството действия по смисъла на чл. 42, ал. 2 от ЗЗД, а от „противопоставянето” на търговеца на тези действия, за което законът не поставя изискване за спазване на определена форма или процедура”. Как споменатата презумпция е приложена от въззивния съд и какви въпроси във връзка с правоприлагането й е предизвикало произнасянето на съда, съответно кои решаващи мотиви обусловили изхода на делото и по кои правни въпроси са очертали тълкуване на закона, с което апелативният съд се е отклонил от съдебната практика. По същество с цитирания текст в изложението страната, жалбоподател пред настоящата инстанция е отразила своето схващане за смисъла на презумпцията, с което обаче не е формулирала правен въпрос. По – нататък в изложението касаторът въвежда общи оплаквания за незаконосъобразност на въззивното решение, а именно, че представляващият ищцовото дружество г-н Б. не бил ангажирал нито едно доказателство за време и място на узнаване на процесната сделка, за узнаване за „оспорената” представителна власт и за извършване на каквото и да е било действие от негова страна на противопоставяне на извършената сделка. Тези оплаквания са основания по чл. 281, т. 3 ГПК, които не се разглеждат в производството по чл. 288 ГПК, а в производство по чл. 290 ГПК, когато бъде допуснат касационен контрол. Н. им от съставите по чл. 280, ал. 1 ГПК има за резултат необосноваване приложно поле на основания за допускане на касационно обжалване.
В следващата част от изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът отново твърди, че е налице правен въпрос и по – конкретно процесуалноправен, за който е отразил единствено, че бил свързан с приложението на чл. 589 ГПК, без обаче да го посочва. Въведени са отново оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното решение – твърдения за неангажиране на доказателства от ищеца относно личното явяване на представляващият ищцовото дружество г-н Б. пред нотариуса за заверка на оспореното пълномощно, за липса на твърдения от ищеца за представяне документ за самоличност или за отнемане на същия документ поради кражба, обсебване, присвояване, както и са изложени разсъждения на касатора, съдържащи субективното му виждане и произтичащи от него въпроси по доказване на твърдения във връзка със споменатия документ. К. не е обосновал връзката между правните разрешения, приети от въззивния съд и приетите от съставите на ВКС, респективно не е могъл да аргументира противоречие между изводите на второинстанционния съд и изводите на съдилищата, чиито решения са приложени, за да се установи къде касаторът намира, че окръжният съд се е отклонил от съдебната практика по приложените решения. В ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на О., т.1, Върховният касационен съд е разяснил, че липсата на правен въпрос във връзка с основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК има за последица недопускането на касационно обжалване. В мотивите на цитираното тълкувателно решение е посочено, че ВКС не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства. Отразено е още, че жалбоподателят би било възможно да влага в правния въпрос различно съдържание от това, което ще изведе съдът. В случая касаторът не е съобразил изискванията да изложи правен въпрос или въпроси по чл. 280, ал. 1 ГПК с ясна и точна фурмулировка, да обоснове в коя част решаващите мотиви на въззивния съд, относими към конкретни правни въпроси се отклоняват от разрешенията, дадени в задължителната или казуална практика на ВКС или къде касаторът съзира противоречива практика на съдилищата /съгласно разясненията в цитираното Т./, по кой въпрос липсва практика или защо съществуващата практика трябва да се преодолее в поддържана от него насока, ако според виждането му е неправилна и следва да бъде преразгледана или доразвита.
От всичко изложено по – горе следва, че в разглежданият случай липсва както правен въпрос, така и обосноваване относно наличието на някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което следва да се приеме, че не е налице основание за допускане касационно обжалване на въззивното решение.
По тези съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 90 от 31.10.2011 г. по т. дело № 219/2011 г. на състав на Апелативен съд – Б., търговско отделение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: