3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N. 1023
[населено място] , 19.07. 2012 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето гражданско отделение в закрито заседание на четиринадесети юни двехиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: С. ЧАНАЧЕВ
Е. Т.
изслуша докладваното от съдията С. ЧАНАЧЕВ гр.дело N 158 по описа за 2012 година.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на С. Т. С. чрез пълномощника, адвокат С. М. Н. срещу решение № 477 от 13.10.2011 г. по гр. дело № 747/2011 г. на Русенски окръжен съд, състав на гражданско отделение.
Ответницата – В. Г. Т. не е взела становище по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК.
Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд /ВКС/ намира, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК поради следните съображения:
Жалбата има за предмет цитираното въззивно решение, с което състав на Русенски окръжен съд се е произнесъл по иск, предявен от С. Т. С. против В. Г. Т. с правно основание чл. 59, ал. 9 СК, като е отменил решение № 414 от 02.03.2011 г. по гр. дело № 10908/2010 г. на Русенски районен съд и вместо него е постановил друго, с което е отхвърлил иска за изменение на постановените с решение № 138 от 20.11.2008 г. по гр. дело № 225/2008 г. на Окръжен съд – Силистра мерки за упражняване на родителските права по отношение на децата – А. С. Т. и Т. С. Т. и е осъдил С. Т. С. да заплати на В. Г. Т. сумата 725 лв., направени по делото разноски за двете инстанции.
К. не е обосновал приложно поле на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Същият е обвързал четирите въпроса, поставени в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК със субективното си виждане и поддържано становище в процеса относно обстоятелствата, които според него обуславят изменение на мерките относно упражняване на родителските права. По този начин не са формулирани правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и съобразно разясненията, дадени с ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на О., т. 1. Видно от мотивите и диспозитива на цитираното Т. не всички въпроси, възникващи по делото формират основания за допускане на касационен контрол, а само тези, които притежават посочените в закона характеристики. Това са въпроси, по които въззивният съд се е произнесъл, като е направил изводи във връзка с прилагане на конкретни разпоредби, възприел е правни разрешения по предмета на делото, които са обусловили изхода на спора. Тези правни разрешения, а не фактите, въведени от страната в исковата молба и поддържани от нея, като основание за изменение на мерките относно упражняване на родителските права касаторът е задължен да отрази в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, като обоснове съображенията си с оглед, на които счита, че възприетите от въззивния съд правни разрешения се отклоняват от приетите по същите въпроси от съдилищата, постановили решения, образуващи приложената практика правни разрешения. При положение, че поддържа противоречие в практика в хипотезата на точното прилагане на закона, същият трябва да обоснове конкретен правен въпрос или въпроси, по които възивният съд се е произнесъл въз основа на неправилна съдебна практика или съдебна практика, която не е осъвременена с оглед на измененията в обществените условия или законодателство. При основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК в хипотезата на развитие на правото, касаторът следва да въведе правен въпрос или въпроси, по които съдът се е произнесъл по конкретни норми, които според него са непълни, неясни или противоречиви, като обоснове виждането си относно дадените от въззивната инстанция правни разрешения. Тези изисквания, разяснени в цитираното Т. не са съобразени от жалбоподателя. Поставените от него въпроси са – представляват ли изменение на обстоятелствата по смисъла на чл. 59, ал. 9 СК изброените обстоятелства: отказът на малолетното дете да отиде да живее при родителя, на когото е възложено упражняването на родителските права, което повече от две години живее при другия родител; живеенето повече от две години на същото дете при родител, на когото не е предоставено упражняването на родителските права със съгласието на родителя на когото са предоставени права; завръщането на родителя на когото не са предоставени правата в Република България; разделянето на двете деца в продължение на повече от две години, поради отказа на по- голямото дете да живее при родителя, на когото е възложено упражняването на родителските права. Изброените факти са послужили като обстоятелствена част на исковата молба, ищецът е твърдял пред инстанциите по същество, че са формирали промени, които предпоставят условия за изменение на постановените от съда мерки за децата, но за да въведе общи и допълнителни основания по чл. 280, ал. 1 ГПК същият е следвало да посочи в изложението към касационната жалба правните разрешения, приети от въззивния съд и да отрази, както вече се разгледа по – горе тези разрешения в хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1, т .2 и т. 3 ГПК, като коментира и приетите изводи в приложената съдебна практика, за да обоснове приложно поле на основания за допускане на касационно обжалване. В ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на О., т.1, Върховният касационен съд е разяснил, че липсата на правен въпрос във връзка с основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК има за последица недопускането на касационно обжалване. В мотивите на цитираното тълкувателно решение е посочено, че ВКС не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства. Отразено е още, че жалбоподателят би било възможно да влага в правния въпрос различно съдържание от това, което ще изведе съдът, поради което негово / на жалбоподателя / е задължението да отрази правния въпрос и да го развие в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК.
От всичко изложено по – горе следва, че в разглежданият случай липсва както правен въпрос, така и обосноваване относно наличието на някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което трябва да се приеме, че не е налице основание за допускане касационно обжалване на въззивното решение.
По тези съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 477 от 13.10.2011 г. по гр. дело № 747/2011 г. на Русенски окръжен съд, състав на гражданско отделение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: