3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N. 985
гр. С., 16.07. 2012 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и осми юни двехиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: С. ЧАНАЧЕВ
Е. Т.
изслуша докладваното от съдията С. ЧАНАЧЕВ гр.дело N 278 по описа за 2012 година.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма], [населено място] чрез пълномощника, адвокат Г. В. срещу решение № 461 от 12.10.2011 г. по гр. дело № 892/2011 г. на Окръжен съд – Благоевград в частта, с която са уважени предявените от Н. И. Ч. против [фирма], [населено място] искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ .
Ответникът – Н. И. Ч. не е взел становище по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК.
Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд /ВКС/ намира, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК поради следните съображения:
Жалбата има за предмет цитираното въззивно решение, с което Окръжен съд – Благоевград се е произнесъл по искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ, които е уважил.
К. не е обосновал приложно поле на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е цитирал мотиви, приети от окръжния съд във въззивното решение във връзка с приложението на чл. 193, ал. 1 и чл. 195, ал. 1 КТ, които според него се отклонявали от изводите в решения на ВКС, представени с приложенията към касационната жалба, без да формулира конкретни въпроси. Поради това същият не е обосновал връзката между правните разрешения, приети от въззивния съд и приетите от съставите на ВКС, респективно не е могъл да аргументира противоречие между изводите на второинстанционния съд и изводите на съдилищата, чиито решения са приложени, за да се установи къде касаторът намира, че окръжният съд се е отклонил от съдебната практика по приложените решения. И в двете решения на ВКС, на които се позовава жалбоподателят, съдебните състави са разглеждали въпроси, различни от обсъдените във въззивното решение. Така в решение № 171 от 23.02.2010 г. по гр. дело № 68/2009 г. на ВКС, ІІІ г.о. съставът по реда на чл. 290 ГПК е дал отговор на въпроса за възможността заповедта за дисциплинарно уволнение да се мотивира чрез препращане към друг документ. В. съд се е произнесъл по спазването на чл. 193, ал. 1 КТ, когато в поканата на работодателя са искани обяснения за неявяване на работа „в течение на повече от два последователни работни дни, считано от 10.09.2010 г.”, /виж копие от поканата, приложена към първоинстанционното дело/, като е приел, че обясненията следва да са искани конкретно за всяко нарушение, на което се е основал работодателя. Дори мотивите, които цитира касаторът в посоченото решение на ВКС, за липсата на изискване за специална процедура при снемане на обяснения, изведени от съда при произнасяне по съществото на спора, които не са по въпроса, по който е допуснат касационен контрол не разкриват идентичност на въпросите видно от тяхното съпоставяне. Няма такава идентичност на въпросите и при другото решение на ВКС, постановено по ГПК – 1952 г. /отм./, решение № 205 от 08.04.2004 г. по гр. дело № 1235/2002 г. на ВКС, ІІІ г.о., в което се третира изискване за последователността, в която се осъществяват отправянето на покана на работодателя по чл. 193, ал. 1 КТ и даването на обяснения от работника или служителя, както и относно съответствието между съдържанието на поканата и съдържанието на обясненията. По приложението на чл. 195, ал. 1 КТ касаторът в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е подходил по същият начин, както и във връзка с чл. 193, ал. 1 КТ – цитирал е мотиви, приети от окръжния съд във въззивното решение във връзка с приложението на чл. 195, ал. 1 КТ, които според него се отклонявали от изводите в решения на ВКС, представени с приложенията към касационната жалба, без да формулира конкретни въпроси. И в двете решения постановени по чл. 290 ГПК – решение № 522/13.09.2010 г. по гр. дело № 132/2009 г. на ВКС, ІІІ г.о. и решение № 379 от 24.06.2010 г. по гр. дело № 410/2009 г. на ВКС, ІV г.о., съдебните състави са дали отговори на въпроси относно изискуемите се реквизити на заповедта за уволнение, но в първото по реда на изброяване решение въпросът конкретно се е отнасял до хипотезата, при която неизпълнението на трудовите задължения е обхващал голям период от време, а във второто решение поставения въпрос е друг, за това, налице ли е нарушение на изискванията за мотивиране на заповедта, когато към нея е приложен друг документ с подобна обосновка и кога обясненията на работника или служителя не са изслушани или дадени по негова вина. Тези въпроси нямат идентичност с разгледаните от окръжния съд, обхващащи конкретна хипотеза, при която работните дни, в които ищецът е следвало да се яви са повече от два, а в поканата за обяснения и заповедта за уволнение тези дни не са отразени.
В ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на О., т.1 Върховният касационен съд е разяснил, че липсата на правен въпрос във връзка с основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК има за последица недопускането на касационно обжалване. В мотивите на цитираното тълкувателно решение е посочено, че ВКС не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства. Отразено е още, че жалбоподателят би било възможно да влага в правния въпрос различно съдържание от това, което ще изведе съдът. В случая касаторът не е съобразил изискванията да изложи правен въпрос или въпроси по чл. 280, ал. 1 ГПК с ясна и точна фурмулировка, да обоснове в коя част решаващите мотиви на въззивния съд, относими към конкретни правни въпроси се отклоняват от разрешенията, дадени в задължителната или казуална практика на ВКС или къде касаторът съзира противоречива практика на съдилищата / съгласно разясненията в цитираното Т./, по кой въпрос липсва практика или защо съществуващата практика трябва да се преодолее в поддържана от него насока, ако според виждането му е неправилна и следва да бъде преразгледана или доразвита.
От всичко изложено по – горе следва, че в разглежданият случай липсва както правен въпрос, така и обосноваване относно наличието на някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което следва да се приеме, че не е налице основание за допускане касационно обжалване на въззивното решение.
По тези съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 461 от 12.10.2011 г. по гр. дело № 892/2011 г. на Окръжен съд – Благоевград в обжалваната част, с която съдът се е произнесъл по предявените от Н. И. Ч. против [фирма], [населено място] искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: