О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N. 138
гр. София, 21.02.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето гражданско отделение в закрито заседание на осемнадесети февруари двехиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от съдията СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ч. гр. дело N 18 по описа за 2013 г.
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на Н. В. П. чрез пълномощника й, адвокат Т. М. Д. против определение № 3204 от 31.10.2012 г. по ч. гр. дело № 2350/2012 г. на Пловдивски окръжен съд, Х граждански състав.
Ответникът [фирма], [населено място] в отговора си по чл. 276, ал. 1 ГПК поддържа, че частната жалба е неоснователна.
Върховният касационен съд /ВКС/, гражданска колегия, състав на трето гражданско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК и в него не се разглеждат основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което не следва да се преценява допустимостта на касационното обжалване. За това частната жалба с оглед изложените по – горе съображения за редовност на сезирането трябва да се разгледа по същество.
С определение № 3204 от 31.10.2012 г. по ч. гр. дело № 2350/2012 г. на Пловдивски окръжен съд, Х граждански състав е оставено без разглеждане искането на Н. В. П. за отмяна на решение № 2207 от 31.05.2012 г. по гр. дело № 595/2012 г. на Пловдивски районен съд, ХІ граждански състав в частта, с която в нейна тежест са присъдени разноски в размер на сумата 2239.56 лв. и постановяване на решение, с което да се определят разноски в размера по чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като е прекратено производството по делото на същият съд. За да постанови този резултат второинстанционният съд е приел, че е сезиран от ищцата с въззивна жалба против първоинстанционното решение само в частта относно разноските, като по ГПК не съществува възможност за обжалване на решението единствено в частта за разноските.
От обстоятелствената част на молбата, озаглавена „въззивна жалба”, подадена от ищцата чрез процесуалният й представител, адвокат Т. Д. се установява, че е въведено искане за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските, като неправилно е сезиран окръжният съд. Същият съд е квалифицирал това искане, като жалба, въпреки че по действащия съдопроизводствен ред не съществува процесуална възможност за отделно обжалване на решението в частта за разноските. Правилно второинстанционният съд е приел, че разпоредбата на чл. 70 ГПК / отм./ не е възпроизведена в ГПК – ДВ, бр. 59/20.07. 2007 г., в сила от 01.03.2008 г. и по регламентирания в него ред не съществува възможност за отделно обжалване на решението в частта за разноските, но неправилно е квалифицирал молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК, като жалба. Следвало е второинстанционният съд да даде квалификация на молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК и да изпрати същата за разглеждане от първоинстанционния съд. Като е приел, че е сезиран с жалба окръжният съд е постановил неправилно определение, което следва да се отмени, а делото да се изпрати на първоинстанционния съд за разглеждане на искането по чл. 248, ал. 1 ГПК.
По тези съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение № 3204 от 31.10.2012 г. по ч. гр. дело № 2350/2012 г. на Пловдивски окръжен съд, Х граждански състав.
ИЗПРАЩА молбата на Надежда В. П. по чл. 248, ал. 1 ГПК, вх. № 24836/21.06.2012 г. по регистъра на Районен съд – [населено място] и вх. № 19774 от 24.07.2012 г. по регистъра на Окръжен съд – [населено място] за разглеждане от Пловдивски районен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: