3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 246
гр. София, 18.06.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето гражданско отделение в закрито заседание на седемнадесети май двехиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр.дело № 35/2012 година.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на А. А. Д. срещу решение от 07.04.2011 г. по гр. дело № 5176/2010 г. на Софийски градски съд, състав на ІV – В отделение, с което е потвърдено решение от 15.07.2009 г. по гр.д. № 6836/2008 г. на Софийски районен съд, 49 състав и е осъден А. А. Д. да заплати на Х. „Р. Б.”, [населено място], [община], чрез председателя на Църковното настоятелство разноски по делото пред въззивната инстанция в размер на 5 лв. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Ответникът – Църковно настоятелство на Х. „Р. Б.”, [населено място] чрез председателя, протоиерей Н. А. в отговора по чл. 287, ал. 1 ГПК поддържа, че касационната жалба е неоснователна, а оспорваното с нея решение – правилно и законосъобразно.
Върховният касационен съд /ВКС/, състав на трето гражданско отделение след проверка на допустимостта на касационната жалба прие, че жалбата е подадена срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално недопустима, следва да се остави без разглеждане, а образуваното по нея производство да се прекрати. Съображенията са следните:
Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК / изм., ДВ, бр. 100/2010 г., в сила от 21.12.2010 г./ не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. – за граждански дела, и до 10000 лв. – за търговски дела. Касационната жалба е подадена след 21.12.2010 г., поради което на основание § 25 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на ГПК /ДВ, бр. 100/21.12.2010 г./ приложима е разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК в посочената редакция. Размерът на цената на иска по исковете за парични вземания е търсената сума. В конкретният случай са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 79 ЗЗД във вр. с чл. 51 от Закона за адвокатурата /ЗА/ и чл. 86 ЗЗД. Въззивният съд се е произнесъл по претенцията по чл.79 ЗЗД във вр. чл. 51 ЗА с обжалваното пред настоящата инстанция решение, с което е уважил същата претенция, а по акцесорния иск по чл.86 ЗЗД първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано. В разглежданият случай цената на иска по чл.79 ЗЗД във вр. чл. 51 ЗА е под законоустановения минимум, поради което атакуваното решение не подлежи на касационно обжалване.
По изложените съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба, подадена от А. А. Д. срещу решение от 07.04.2011 г. по гр. дело № 5176/2010 г. на Софийски градски съд, състав на ІV – В отделение.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.дело № 35/2012 г. на Върховния касационен съд, гражданска колегия, трето гражданско отделение.
Определението може да се обжалва в едноседмичен срок от съобщаването му пред друг състав на Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: