4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N. 961
гр. С. 06.07.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето гражданско отделение в закрито заседание на седемнадесети май двехиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр.дело N 5 по описа за 2012 година.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на З. З. И. чрез пълномощника, адвокат Д. Х. Д. срещу решение № 128 от 24.10.2011 г. по гр. дело № 273/2011 г. на Търговищки окръжен съд, състав на гражданско отделение.
Ответникът – С. И. Т. чрез пълномощника, адвокат Д. М. К. в отговора по чл. 287, ал. 1 ГПК поддържа становище за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд /ВКС/ намира, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК поради следните съображения:
Жалбата има за предмет цитираното въззивно решение, с което Търговищкият окръжен съд се е произнесъл по искове – главен иск по чл. 26, ал. 2, четвърта хипотеза ЗЗД /липса на основание/ и предявени в евентуално съединение иск по чл. 26, ал. 2, пета хипотеза ЗЗД / привидни договори/ и по чл. 135 ЗЗД, като по главният иск претенцията е за обявяване нищожност на предварителен договор за покупко – продажба на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, сключен между П. И. М., прехвърлител и С. И. Т., приобретател на 22.12.2006 г., по евентуалния иск по чл. 26, ал. 2, пета хипотеза ЗЗД за обявяване на нищожност на същата сделка, а по евентуалния иск по чл.135 ЗЗД, за обявяване на относителна недействителност спрямо ищцата З. З. И.. В. съд е потвърдил решение № 95 от 21.07.2011 г. по гр. дело № 102/2011 г. на Омуртагски районен съд за отхвърляне на исковете.
К. не е обосновал приложно поле на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Поставените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпроси са формулирани общо, без да са обсъдени в контекста на правните разрешения, приети от въззивния съд и без да е направена съпоставка между изводите на второинстанционния съд и изводите на съдилищата, чиито решения са приложени, за да се установи къде касаторът намира противоречия в съдебната практика. По въпроса за приложението на чл. 272 ГПК жалбоподателят не е посочил новите доводи и аргументи във връзка, с които поставя въпрос, дали въззивната инстанция следва да ги обсъди и да формира самостоятелни мотиви. ВКС няма задължение да дава общи отговори, доколкото в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не е обоснована връзката между въпросите и разрешенията, приети от въззивният съд, които са относими към спорния предмет по делото и са винаги конкретни, тъй като произтичат от установена по спора фактическа обстановка. Липсва идентитет между въпроса, по който се е произнесъл ВКС с решение № 113/28.02.2011 г. по гр. дело № 1062/2010 г. и въпросите разрешени от въззивния съд. Въпросът за доказателствената сила на съдебния протокол е въведен също така в теоретичен аспект, без да е направена съпоставка на правните разрешения и отразени различията между тях в обжалваното решение и приложеното решение № 1275/04.11.2008 г. по гр. дело № 5776/2007 г. на ВКС, V г.о., съдържащи според жалбоподателя противоречие. Следва да се има предвид, че такова противоречие не може да се обоснове поради различната проблематика, предмет на обсъждане в приложеното решение на ВКС – в него се третира удостоверяването на съдопроизводствените действия на съда, а не се обсъжда ползването на доказателства, събрани в друго съдебно производство. За другият отразен в приложението по чл.284, ал. 3, т.1 ГПК въпрос – „какво е съотношението в гражданския процес между принципа на непосредственост и принципа на установяване на истината , както и спрямо необходимоста от доказване” трябва да се има предвид вече посоченото, както и да се вземе под внимание това, че с въвеждането на общи въпроси, нямащи относимост към произнасянето на въззивният съд по предмета на делото и към решаващите мотиви в обжалваното решение не се отчитат, разясненията, дадени в Т. № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. , т.1 относно съдържанието на чл. 280, ал. 1 ГПК и не се постига обосноваване на общо основание за допускане на касационен контрол. Същият характер има и въпроса – „допустимо ли е със свидетелски показания да се оборват факти и обстоятелства, удостоверени в съдебен протокол по друго дело, които има материална доказателствена сила”, във връзка с който страната се позовава на решение на Софийски градски съд от 14.04.2011 г. по гр. дело № 12628/2010 г. И по този въпрос не е аргументирано противоречие в правните разрешения, възприети от съдилищата. Общо и без обосновка за твърдяното противоречие между правните разрешения, приети от въззивния съд и ВКС по приложените решения на ВКС са и въпросите: „обвързан ли е наследникът на страната от силата на пресъдено нещо на конститутивното съдебно решение по чл. 19, ал. 3 ЗЗД или има правната възможност да го атакува; необходима предпоставка ли е вземането на кредитора да е установено по съдебен ред, за да е допустимо провеждането на П. иск по чл. 135 ЗЗД; следва ли съдът сезиран с П. иск да изследва и се произнася по установяване на вземането, момента на възникване на вземането и съотношението му към момента на увреждането”. К. се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т.3 ГПК, без да обоснове в коя част решаващите мотиви на въззивния съд по въведените въпроси се отклоняват от правните разрешения, дадени в задължителната практика на ВКС /решение № 179/11.05.2011 г. по гр. дело № 1198/2010 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение № 122/14.03.2011 г. по гр. дело № 1028/2010 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 552/15.07.2010 г. по гр. дело № 171/2009 г. на ВКС, ІV г.о./, по кой въпрос липсва практика на съдилищата или защо съществуващата практика трябва да се преодолее в поддържана от касатора насока, тъй като е неправилна и е налице необходимост от нейното преразглеждане и развитие. Позоваването на текстовете на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК не е обосноваване на тези основания за допускане на касационен контрол. Следва да се има предвид още, че основанието по чл. 280, ал. 1, т.3 ГПК – „развитие на правото” предполага обосноваване от страната при твърдение за липса на съдебна практика на непълнотата, неяснотата или противоречивостта на конкретни правни разпоредби, а в изложението по чл. 284, ал. 3, т.1 ГПК такива доводи не са отразени / виж разясненията в ТР на ВКС, № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. на О., т.4 /.Не е налице идентитет между въпросите, по които се е произнесъл възззивният съд и въпросите, по които са се произнесли съставите на ВКС в решенията приложени във връзка с посочените по –горе въпроси. В случая касаторът не е обосновал приложно поле на нито един от съставите на чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което не следва да бъде допуснат касационен контрол на обжалваното решение.
По тези съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 128 от 24.10.2011 г. по гр. дело № 273/2011 г. на Търговищки окръжен съд, състав на гражданско отделение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: