4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N. 296
гр. София, 04.10.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и седми септември двехиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр.дело N 456 по описа за 2012 година.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на Н. Т. П. от [населено място] чрез пълномощника, адвокат Д. М. Б. срещу решение № 289 от 09.06.2011 г. по гр. дело № 449/2011 г. на Пловдивски апелативен съд, гражданско отделение, първи състав.
Ответникът – К. Г. К. чрез пълномощника си адвокат Г. Г. В. в отговора, подаден по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК поддържа, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, не е формулиран правен въпрос, който да е от значение за изхода на делото и който въпрос да е включен в предмета на спора и да е обусловил правните изводи на въззивния съд.
Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, ІІІ г.о., за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба срещу въззивното решение в частта, с която Пловдивски апелативен съд се е произнесъл по предявените от К. Г. К. искове против Н. Т. П. за заплащане на неустойка за периода от 16.01.2010 г. до 28.01.2010 г., за неизпълнение на задължението за връщане на получената в заем сума от 22000 евро по договор за заем от 16.01.2009 г., за разликата между 1495 лв. и 3442.24 лв., за заплащане на неустойка за периода от 07.01.2010 г. до 28.01.2010 г., за неизпълнение на задължението за връщане на получената в заем сума от 9700 евро по договор за заем от 03.07.2009 г. в размер на 1517.68 лв. е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане, а производството по делото в същата част да се прекрати. В посочената част въззивното решение е благоприятно за касатора, тъй като с постановяването му е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която посочените искове в отразените по – горе размери са отхвърлени, т.е. не е налице кумулативно изискуемото условие, решението да е неизгодно за заинтересованата да обжалва съдебния акт страна. Напротив налице е липса на интерес да се обжалва решението в тази част, защото като правен резултат удовлетворява страната. Правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за спазването, на която съдът следи служебно и липсата й води до недопустимост на производството.
Касационната жалба против въззивното решение в останалата част е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. По допускането на касационното обжалване на решението в същата част Върховният касационен съд /ВКС/ намира, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК поради следните съображения:
Със съдебния акт е обезсилено решение № 33 от 07.01.2011 г. по гр. дело № 256/2010 г. на Пловдивски окръжен съд в частта, с която е присъдено обезщетение за забава, считано от датата на предявяване на исковете – 28.01.2010 г. до окончателното изплащане върху дължимите главници в размер на 22000 евро, по договор за заем от 16.01.2009 г. и 9700 евро, по договор за заем от 03.07.2009 г. и е прекратено производството по делото в тези части.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като във връзка с изводите на въззивния съд, обусловили изхода на делото не са поставени въпроси, а обстоятелствата в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, които касаторът е квалифицирал като процесуален въпрос не съдържат такъв. Жалбоподателят не е посочил по отношение на твърдяното от него нередовно призоваване, какъв въпрос поставя, в какво се състои отклонението от съдебната практика в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, респективно каква е необходимостта от нейната промяна / в хипотезата на точното прилагане на закона – чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК/, съответно какво следва да бъде процедирането на съда при непълнота, неяснота или противоречивост на правната уредба / в хипотезата на развитието на правото – чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК /. От протокола от съдебното заседание от 30.05.2011 г. по гр. дело № 449/2011 г. на Пловдивски апелативен съд е видно, че Н. П., сега касатор се е явил лично в съдебно заседание. Неговите възражения по даване ход на делото са свързани не с процедурата по призоваването, а с подадената молба по чл. 95 ГПК. По същата въззивният съд се е произнесъл, няма данни определението да е обжалвано и с оглед на неговият съдебен акт касаторът е развил съображения в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, включени в допълнение към касационна жалба вх. № 7747/29.12.2011 г. и в допълнение към касационна жалба вх. 7777/30.12.2011 г. със същото съдържание, като първата, които обаче нямат относимост към обжалваното пред настоящата инстанция решение, а към определението на въззивния съд по чл.95 ГПК и нямат характер на общи и допълнителни основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, а на общи оплаквания по чл. 281, т. 3 ГПК, които не се разглеждат в производството по чл. 288 ГПК. Съдържанието на общото основание /правния въпрос/ е изяснено в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК, т. 1. При липсата на общо основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК /поставен правен въпрос / не може да бъде обосновано и допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1- 3 ГПК. Не са налице данни, обуславящи вероятност за процесуална недопустимост на въззивното решение в посочената по – горе част, които да обосноват допускане на касационен контрол. Не е обосновано приложно поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК поради непосочване на общи и допълнителни основания за допускане на касационно обжалване. Поради това не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение в посочената по – горе част.
По тези съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Н. Т. П. от [населено място] срещу решение № 289 от 09.06.2011 г. по гр. дело № 449/2011 г. на Пловдивски апелативен съд, гражданско отделение, първи състав в частта, с която съдът се е произнесъл по предявените от К. Г. К. искове против Н. Т. П. за заплащане на неустойка за периода от 16.01.2010 г. до 28.01.2010 г., за неизпълнение на задължението за връщане на получената в заем сума от 22000 евро по договор за заем от 16.01.2009 г., за разликата между 1495 лв. и 3442.24 лв., за заплащане на неустойка за периода от 07.01.2010 г. до 28.01.2010 г., за неизпълнение на задължението за връщане на получената в заем сума от 9700 евро по договор за заем от 03.07.2009 г. в размер на сумата 1517.68 лв.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 456/2012 г. на Върховния касационен съд, гражданска колегия, трето гражданско отделение в същата част.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 289 от 09.06.2011 г. по гр. дело № 449/2011 г. на Пловдивски апелативен съд, гражданско отделение, първи състав в частта, с която е обезсилено решение № 33 от 07.01.2011 г. по гр. дело № 256/2010 г. на Пловдивски окръжен съд в частта, с която е присъдено обезщетение за забава, считано от датата на предявяване на исковете – 28.01.2010 г. до окончателното изплащане върху дължимите главници в размер на 22000 евро, по договор за заем от 16.01.2009 г. и 9700 евро, по договор за заем от 03.07.2009 г. и е прекратено производството по делото в тези части, както и в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта за разноските.
Определението в частта, с която касационната жалба се оставя без разглеждане може да се обжалва пред друг състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщенията до страните, че е обявено.
Определението в частта, с която не се допуска касационно обжалване на въззивното решение не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: