4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 616
гр. София, 24.09.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи септември двехиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ч. гр. дело № 434 по описа за 2012 г.
Производството е по чл.274, ал.2 вр. ал. 1, т. 1 ГПК, образувано по частна жалба на [фирма], [населено място] против определение № 3891 от 10.02.2012 г. по ч. гр. дело № 14723/2011 г. на Софийски градски съд, ВО, ІІ Б състав.
Ответникът Д. В. Домозинова чрез пълномощника, адвокат А. Д. поддържа становище за правилност на определението.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето гражданско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
С цитираното определение Софийски градски съд е оставил без разглеждане възражението на [фирма], [населено място], подадено на 24.09.2011 г. срещу заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена на 04.05.2011 г. по ч. гр. дело № 15833/2011 г. на Софийски районен съд, 48 състав. За да постанови обжалваното определение съдът е приел, че не е спазен едномесечния срок по чл. 423, ал. 1 ГПК за подаване възражение срещу издадената заповед за изпълнение – длъжникът е узнал за заповедта на 07.06.2011 г., когато М. С. К. е направила справка по делото. Съдът е приел още, че същата е била назначена на длъжност „юрисконсулт” в [фирма], [населено място] с трудов договор. Възражението било подадено на 27.09.2011 г., след изтичане на установения срок.
Определението е правилно.
Със заповедта по чл. 410 ГПК, издадена на 04.05.2011 г. е разпоредено длъжникът [фирма], [населено място] да заплати на Д. В. Домозинова сумата 5950 лв. – неизплатено трудово възнаграждение, законната лихва върху тази сума от 14.02.2011 г. до изплащане на вземането, както и сумата 283.20 лв., разноски по делото, а по сметка на Софийски районен съд – 119 лв. разноски по делото. С разпореждане от 28.07.2011 г. на съдия от Софийски градски съд е постановено издаване на изпълнителен лист, като в мотивите е отразено, че се прилага чл. 50, ал. 4 ГПК. Върху заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК Д. В. Домозинова е записала, че е получила изпълнителен лист, отразила е датата – 16.08.2011 г. и се е подписала, а служител на Софийски градски съд е положил печат за издаден в полза на Д. В. Домозинова изпълнителен лист на 29.07.2011 г. Не се спори, че на 12.09.2011 г. е връчено уведомление от частен съдебен изпълнител Н. М. на дружеството за получаване на покана за доброволно изпълнение по изпълнително дело № 20118410406856/2011 г., заедно с приложените книжа – изпълнителен лист и заповед за изпълнение на парично задължение, като към гр. дело № 14723/2011 г. на Софийски градски съд е приложено копие от уведомление на същия частен съдебен изпълнител до [фирма], [населено място] за получаване на покана за доброволно изпълнение по цитираното изпълнително дело. От приложеното копие от картона на ч.гр. дело № 15883/2011 г. на Софийски районен съд, 47 състав се установява, че на 07.06.2011 г. М. С. К., служител на жалбоподателя, назначена на длъжност „юрисконсулт” в [фирма], [населено място] видно от приложеното копие от трудов договор № 2010/08-22/18.08.2010 г. е направила справка по делото и запознавайки се със съдържанието му се е уведомила и за издадената на 04.05.2011 г. заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. Поради това извода на Софийски градски съд, че дружеството, длъжник по вземанията е узнало за издадената заповед за изпълнение на 07.06.2011 г. е обоснован и законосъобразен. В конкретния случай е налице узнаване на заповедта за изпълнение по смисъла на чл. 423, ал. 1 ГПК, тъй като за съдържанието на заповедта по чл. 410 ГПК [фирма], [населено място] се е осведомило чрез своя юрисконсулт, който е бил в канцеларията на съда именно, за да проучи въпросното дело и видно от отразеното в посочения картон е получил същото дело за запознаване със съдържанието му, включително и с процесната заповед по чл. 410 ГПК. По поставените в частната жалба въпроси, неправилно въведени с приложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК предвид правната квалификация на производството доколкото съдържат оплаквания за незаконосъобразност на определението, предмет на настоящето производство трябва да се има предвид следното:
Неправилно се поддържа, че юрисконсулта на [фирма], [населено място] К. нямала правомощие да прави справки в полза на дружеството с оглед чл. 30 ГПК. Нормите на чл. 30 ГПК се отнасят до представителство на юридическите лица пред съдилищата и не изключват възможността юрисконсултите на юридическите лица да правят справки по съдебните дела, което е част и от възлаганата им по трудови договори работа. Освен това в разглеждания случай не се третират обстоятелства, засягащи процедурата по връчването на заповед за изпълнение, а узнаването на процесната заповед, което е действие различно от връчването на съдебни книжа. В този смисъл ирелевантно е и възражението на жалбоподателя, че не било удостоверено връчването на заповедта от служител, тъй като за узнаването на акта по чл. 410 ГПК не е необходимо спазването на определена процедура, а е необходимо единствено установяването на факта на узнаването, който в случая е доказан. В тази връзка съображенията развити в частната жалба по поставените въпроси не обосновават нейната основателност. Възражението, че узнаването на заповедта за изпълнение е настъпило преди уведомяването на длъжника от съда, че може да подаде възражение, за което уведомяване жалбоподателят поддържа нарушение на съдопроизводствените правила също така не променя приетите по – горе изводи за узнаване на заповедта на 07.06.2011 г. Узнаването е фактическо действие по получаване на информация за извършени съдопроизводствени действия, включително постановени съдебни актове. Основанието за отмяна по чл. 423, ал. 1, т. 1 ГПК следва по време издаването на заповедта, поради което узнаване съдържанието на заповедта може да настъпи преди процедурата по връчването й, при прочитане на делото, както е станало в конкретния случай. Действията на юрисконсулт М. К. са ангажирали жалбоподателя относно изтичането на срока по чл. 423, ал. 1 ГПК освен с оглед възложената й работа по трудов договор във връзка, с която е направила проучване на посоченото дело още и с изричното делегиране на правомощие от управителя на дружеството – А. Хамзе да го представлява пред Софийски районен съд, Софийски градски съд и пред другите съдилища на територията на [населено място], да прави справки, извлечения по съдебни дела, да получава необходимите документи и преписи по съдебни дела. Самият жалбоподател е отразил възлагането на тази дейност на К., като е посочил, в жалбата си, че тя нямала възможност да направи и копия на съдебните книжа. В качеството си на юрисконсулт на [фирма], [населено място], К. е получила надлежно и препис от обжалваното пред Върховния касационен съд по настоящето дело определение, видно от приложеното по ч.гр. дело № 14723/2011 г. на Софийски градски съд съобщение с разписка, връчено на 12.03.2012 г. по отношение, на което жалбоподателят не е възразил. Останалите съображения, засягащи правилността на извършените от Софийски градски съд процесуални действия по уведомяване на длъжника за правомощията му по чл. 423, ал. 1 ГПК се отнасят до разглеждане на възражението по същество и поради това не могат да бъдат предмет на обсъждане в настоящето производство. С оглед на изложеното настоящият състав на Върховният касационен съд приема, че определението е правилно, поради което следва да се потвърди.
По тези съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 3891 от 10.02.2012 г. по ч. гр. дело № 14723/2011 г. на Софийски градски съд, ВО, ІІ Б състав.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: