О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N. 1208
гр. София, 29.10.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и пети септември двехиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр.дело N 424 по описа за 2012 година.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма], [населено място], в несъстоятелност чрез синдика Й. С. Т. срещу решение № 1789 от 22.11.2011 г. по гр. дело № 2542/2011 г. на Софийски апелативен съд, седми състав.
Ответницата Д. Х. Р. чрез пълномощника си, адвокат Й. Д. Й. в отговора по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК поддържа становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд /ВКС/ намира, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК поради следните съображения:
Жалбата има за предмет цитираното въззивно решение, с което Софийски апелативен съд, седми състав се е произнесъл по иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД, предявен от Д. Х. Р. против [фирма], [населено място], в несъстоятелност за обявяване за окончателен на предварителен договор за продажба на подробно описания в него недвижим имот – ателие № 4, като е отменил решение № 2333 от 20.04.2011 г. по гр. дело № 1681/2009 г. на Софийски градски съд, І-во ГО, 11 състав за отхвърляне на претенцията, уважил е иска и е присъдил разноски в полза на ищцата в размер на сумата 2359.19 лв.
Касаторът не е обосновал приложно поле на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че е налице противоречива практика относно приложението на чл. 637, ал. 1 ТЗ, но конкретен правен въпрос, по който ВКС да даде отговор не е поставен, не са посочени и приложени решения на съдилищата, формиращи такава практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, респективно не са отразени правни разрешения на въззивния съд и на други съдилища, даващи противоречиво тълкуване на нормата.
Касаторът твърди, че при искове с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД, ищецът претендира обявяване на предварителния договор за окончателен, респективно получаване на вещ от масата на несъстоятелността, като същевременно предявява и парично вземане в производството по несъстоятелност по предвидения в ТЗ ред. В тази връзка поставя въпроса: „следва ли това вземане да се приема в производството по несъстоятелност и ако да, дали да се приеме като безусловно или под условие до приключване с влязло в сила решение на съдебните производства с правно основание по чл. 19, ал. 3 ЗЗД”. Въпросът е относим към производството по несъстоятелност. Въззивният съд е уважил иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, след като е приел, че обещателят и продавач по сделката е собственик на процесния имот, но при настъпване падежа за изпълнението на задължението, да прехвърли по нотариален ред правото на собственост не е сключил окончателен договор, докато ищцата е изпълнила задължението си да заплати цената на имота. Съгласно разясненията в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК, т. 1 правният въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. В случая тези предпоставки не са налице, тъй като въпроса засяга друго производство, а не производството по настоящия спор. Поради това с въвеждането му не е обосновано общо основание за допускане на касационно обжалване.
Друг въпрос в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е: „в случай, че бъда постановено решение, с което се уважава иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД – приложима ли е разпоредбата на чл. 646, ал. 1, т. 3 ТЗ”. Въззивният съд е разгледал въпроса въпреки несвоевременно възражение на ответника по иска и е обосновал съображения за това, че задължението на продавача по предварителния договор не е имуществено, а е за принудително осъществяване на потестативно право, не се включва в масата на несъстоятелността и не попада в приложното поле на чл. 646 ТЗ. Касаторът не е развил посочения въпрос в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1- 3 ГПК, като не е отразил съдебна практика, съдържаща правни разрешения в отклонение от изводите на апелативния съд, както и не се е позовал на съдебна практика по приложение на закона, която следва да бъде преодоляна, нито е аргументирал необходимостта от тълкуване на закона при липса на съдебна практика по въпроса. Ето защо следва да се приеме, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е поставен въпроса: дали публичните вземания на НАП – София, предявени в производство по несъстоятелност на [фирма] – [населено място], в несъстоятелност в размер на 23496.16 лв., включени в списъка на приетите вземания и одобрени от съда по несъстоятелността с определение по реда на чл. 692 ТЗ трябва да се изплатят на кредитора НАП от ищеца в производството по чл. 19, ал. 3 ЗЗД и ако да, не се ли нарушават по този начин разпоредбите на ТЗ относно реда, начина и поредността на удовлетворяване на кредиторите в производството по несъстоятелност. Въпросът не е развит в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1, 1- 3 ГПК, като касаторът не е отразил съдебна практика, съдържаща правни разрешения в отклонение от изводите на апелативния съд, както и не се е позовал на съдебна практика по приложение на закона, която следва да бъде преодоляна, нито е аргументирал необходимостта от тълкуване на закона при липса на съдебна практика.
От всичко изложено по – горе следва, че в разглеждания случай не е обосновано приложно поле на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което настоящата инстанция приема, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
По тези съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1789 от 22.11.2011 г. по гр. дело № 2542/2011 г. на Софийски апелативен съд, седми състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: