О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 350
гр. София, 08.07.2016 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на пети юли, две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№1027 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3, вр. чл.396, ал.2, изр.3 от ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на [фирма] срещу определение №2939 от 23.10.2015 г. по ч.гр.д.№3083/2015 г. на САС в частта му, с която след частична отмяна на определение от 09.07.2015 г. по ч.гр.д.№8939/2015 г. на СГС, е допуснато обезпечение на бъдещ иск, предявим от [фирма] против [фирма] за присъждане на сумата от 281 376.74 лв., съставляваща вреди от неизпълнение на договор за монтаж от 06.03.2014 г. и договор за изработка от 06.03.2014 г., чрез налагане на запор върху вземания на длъжника по банкови сметки в изброени в определението банки и върху описани в определението движими вещи на длъжника, след представяне на парична гаранция в размера на 40 000 лв.
В частната касационна жалба са наведени доводи за неправилност на обжалваното определение, като се посочва, че с него е обезпечен неуточнен бъдещ иск, без да са налице доказателства за наличие на обезпечителна нужда и след умишлено заобикаляне на разпоредбите на ГПК, определящи местната подсъдност.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, като обосноваващи допускането на касационно обжалване, са поставени следните въпроси: 1. Презюмира ли се обезпечителната нужда, като предпоставка за налагане на обезпечение по чл.391, ал.1 от ГПК, в случай, че не се сочат изрични доказателства. 2. След като местната подсъдност е определена в чл.390, ал.1 от ГПК с оглед местонахождението на имота, чието възбраняване е поискано като обезпечителна мярка, компетентен ли е въззивният съд, след като откаже налагането на тази мярка, да постанови алтернативни обезпечителни мерки – запори на банкови сметки и другите мерки по чл.397, ал.1, т.3 от ГПК. Спрямо първия въпрос се поддържа наличие на решаването му в противоречие с цитираната в изложението задължителна практика на ВКС, а по отношение на втория въпрос – селективното основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, поради значението на въпроса за точното прилагане на закона и за развитие на правото. В изложението са наведени доводи, че налагайки обезпечителни мерки по неконкретизирани искове, с които се претендира невъзникнало вземане и без наличие на писмени доказателства, обосноваващи основателността на иска, въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на съдилищата и задължителната практика на ВКС.
Ответникът по частната касационна жалба – [фирма], заявява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Частната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.396 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
За да постанови обжалваното определение Софийски апелативен съд е приел, че бъдещият иск на [фирма] против [фирма] за присъждане на сумата от 281 376.74 лв., съставляваща обезщетение за вреди от неизпълнение на договор за монтаж от 06.03.2014 г. и договор за изработка от 06.03.2014 г., изразяващи се в стойността на закупено допълнително оборудване с цел отстраняване на последиците от лошото изпълнение на ответника, е достатъчно индивидуализиран. Посочил е, че липсата на доказателства за действително плащане на цената на допълнителното оборудване, не обуславя вероятна неоснователност на иска, а е въпрос на доказване по делото, като в тази хипотеза законодателят е предвидил като условие за допускане на обезпечението внасянето на парична гаранция. Изложил е съображения, че в случая – при наличното неизпълнение на парични задължения от ответника, е налице обезпечителна нужда и тъй като предложените обезпечителни мерки – запор върху вземания и върху движими вещи на длъжника, е допустима и подходяща, е допуснал исканото обезпечение, чрез налагане само на посочените по-горе обезпечителни мерки, като е определил размер на дължимата от молителя гаранция от 40 000 лв.
Настоящият състав намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване.
По въпроса за преценката на съда за наличието на предпоставките за допускане на обезпечение, в частност за наличието на обезпечителна нужда, е създадена последователна практика на ВКС, вкл. и задължителна такава, в която се приема, че преценката на интереса от обезпечаване е винаги конкретна, с оглед специфичните за делото факти, но също така изрично се отбелязва, че при липса на данни, които я опровергават, нуждата се предполага. Тъй като в случая при постановяване на обжалваното определение, въззивният съд се е съобразил изцяло с посоченото разрешение, се налага извод за отсъствие на предпоставките за допускане на касационно обжалване по първия от поставените въпроси.
Касационно обжалване не следва да се допусне и по втория от формулираните въпроси, доколкото спрямо него не се установява наличие на поддържаното от касатора селективно основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Съгласно разясненията, дадени в т.4 от ТР №1/2010 г. на ОСГТК на ВКС, визираното основание е налице, когато се прилага неясна, непълна или противоречива законова разпоредба и тълкуването й е наложително, тъй като липсва съдебна практика в тази насока или когато, макар и непротиворечива, създадената по прилагането й съдебна практика се преценява впоследствие като неправилна и следва да бъде изоставена. В случая освен, че не са изложени доводи за значението на въпроса за точното прилагане на закона и за развитието на правото, разпоредбите на чл.390, ал.1 и чл.397 от ГПК са ясни, пълни и непротиворечиви, като не съществува съмнение, че обезпечение може да се иска и преди предявяване на иска от родово компетентния съд по постоянния адрес на ищеца или по местонахождението на имота, който ще служи за обезпечение, като изборът е предоставен на молителя, който също така може да поиска с една молба налагането на няколко обезпечителни мерки, допускането на които обаче е в прерогативите на съда.
Предвид изложеното и тъй като материално или процесуалноправен въпрос, извън вече цитираните, обусловил решаващата воля на въззивния съд, не е формулиран /твърдяното противоречие на обжалвания акт с посочените в изложението определения на ВКС не представлява формулиране на такъв въпрос/, а ВКС не е длъжен и не може да извежда въпроси от твърденията на жалбоподателя, както и от сочените от него факти и обстоятелства в частната касационна жалба, настоящият състав намира, че обжалваното определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №2939 от 23.10.2015 г. по ч.гр.д.№3083/2015 г. на САС в частта му, с която след частична отмяна на определение от 09.07.2015 г. по ч.гр.д.№8939/2015 г. на СГС, е допуснато обезпечение на бъдещ иск, предявим от [фирма] против [фирма] за присъждане на сумата от 281 376.74 лв., съставляваща вреди от неизпълнение на договор за монтаж от 06.03.2014 г. и договор за изработка от 06.03.2014 г., чрез налагане на запор върху вземания на длъжника по банкови сметки в изброени в определението банки и върху описани в определението движими вещи на длъжника, след представяне на парична гаранция в размера на 40 000 лв.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.