О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 322
гр. София 05.11.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и пети септември двехиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр.д. № 422/2012 година.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на
Д. Г. А. от [населено място] чрез пълномощника й, адвокат А. А. Г. срещу решение № 164 от 19.12.2011 г. по гр. дело № 1709/2011 г. на Варненски окръжен съд.
Ответникът [община] – [населено място] не е взел становище по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК.
Касационната жалба срещу решението в частта, с която съдът се е произнесъл по иска на [община] – [населено място] срещу Д. Г. А. по чл. 422 ГПК е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК /изм., ДВ, бр. 100/2010 г./, в сила от 21.12.2010 г. не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. – за граждански дела, и до 10000 лв. – за търговски дела. Касационната жалба е подадена след 21.12.2010 г., поради което на основание § 25 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на ГПК /ДВ, бр. 100/21.12.2010 г./ приложима е разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК в посочената редакция. В случая предявения иск е с цена под 5000 лв. /420 лева цена за ползване на общински терен за периода от месец януари 2009 г. до месец декември 2009 г., 45.16 лв. лихва за забава за периода от 01.01.2009 г. до 31.12.2009 г., 175 лв., цена за ползване на същия терен за периода от месец януари 2010 г. до месец май 2010 г., 3.86 лв. лихва за забава за периода от 01.01.2010 г. до 18.05.2010 г., 25 лв. разноски по заповедното производство, общо 668.86 лв./. Предвид изложеното следва касационната жалба в посочената част да се остави без разглеждане, а производството в същата част да се прекрати.
Касационната жалба срещу решението в останалата обжалвана част е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд /ВКС/ намира, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК поради следните съображения:
Варненски окръжен съд се е произнесъл по предявения от Д. Г. А. против [община] – [населено място] насрещен иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, както и по допустимостта на първоинстанционното решение в частта, с която [община] – [населено място] е осъдена да заплати на Д. Г. А. горницата от 4853.84 лв. до присъдените 5203.84 лв., стойност на направени подобрения, заедно със законната лихва от 25.01.2011 г. до окончателното изплащане на сумата. За да отхвърли претенцията въззивният съд е приел, че извършените от А. дейности по проектиране и изграждане на водопроводно и сградно отклонение, вътрешни ВиК съоражения и електрифициране на процесния обект – преместваем обект за търговия /ПОТ/ върху общински терен нямат характера на подобрения, тъй като изграденото върху процесния терен не е влязло в патримониума на неговия собственик и не е установено той да се ползва от направеното.
Първият от поставените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпроси, номериран с 1. е за това, следва ли да бъдат премахнати от държателя „с изтичане на срок на наемен договор” изградените „ВиК” и електропреносни мрежи до ПОТ. Този въпрос не е развит в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Липсва дори формално изложение на правните разрешения, приети от съставите на ВКС, на чиито съдебни актове се позовава жалбоподателката и съпоставянето им с изводите на въззивния съд, за да се приеме, че е въведена обосновка на твърдяното противоречие в практиката. Освен това между споровете по обжалваното решение и приложените решения няма обективен идентитет, за да се формира произнасяне на окръжния съд в отклонение от приложената практика. Не е обосновано наличие и на основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Няма аргументиране, защо съществуващата практика трябва да бъде преодоляна в поддържана от касатора насока, ако счита, че е неправилна и следва да бъде преразгледана или доразвита. Не е обоснована непълнота, неяснота или противоречивост на нормативна уредба с отразяване на конкретни правни разпоредби. С цитирането на нормата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не се обосновава наличието на допълнително основание по визирания в разпоредбата фактически състав.
Вторият от поставените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпроси, номериран с 2. е за това, кой нормативен акт се прилага при иск с правна квалификация чл. 59, ал. 1 ЗЗД относно изградените „ВиК” и електропреносни мрежи до ПОТ – § 2 ПЗР на Наредбата за разполагане на преместваеми обекти за търговия – маси, павилиони, кабини и др. съгласно ЗУТ на [община] или общия принцип на неоснователното обогатяване. В мотивите на въззивното решение съставът на Варненски окръжен съд не е правил тава съпоставка, т.е. не е налице произнасяне на въззивният съд в отразения от страната контекст. Жалбоподателката поддържа в приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, че въпросът бил решен в противоречие с ТРОСГК № 85/02.12.1968 г., но твърдението остава необосновано при липсата на посочени от нея правни разрешения в тълкувателното решение, които въззивният съд не е съобразил при постановяване на решението си. И по този въпрос липса обосновка на основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК във вече очертаните при предходния въпрос насоки.
По третия от въпросите, по реда на изложението им по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК проблематиката засяга иска по чл. 422 ГПК, по който постановеното решение не подлежи на касационен контрол и за това обсъждането му е извън предмета на настоящето производство.
Четвъртият от поставените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпроси, номериран с 4. е за произнасянето на районния съд в хипотеза, при която е направено искане за изменение на иска по чл. 214 ГПК относно размера и уточнението на отделните пера от дейности, претендирани с насрещния иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, районният съд не е приел искането в една част от 350 лв., но в последствие го е уважил. Въпросът, въведен от касатора е за вида на порока, съответно до недопустимо или неправилно решение води допуснатото според него нарушение. Така поставен въпросът засяга процесуалните действия на първоинстанционния съд, без да са посочени възприети от въззивния съд правни разрешения в посочения по – горе контекст и тяхното отклонение от задължителната съдебна практика, на която се позовава жалбоподателката /ТРОСГК на ВКС №1/04.01.2001 г./, като вместо изводите на второинстанционния съд е отразено субективното виждане на касатора за вида на твърдения порок. При тези обстоятелства следва да се приеме, че не е обосновано приложно поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Петият от поставените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпроси, номериран с 5. е за обвързаността на съда от приложението на чл. 269, изр. второ ГПК от предмета на жалбата, съответно може ли съдът да се произнася със свои мотиви, различни от предмета на спора. Въпросът не е обоснован в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Жалбоподателката поддържа неправилно разбиране за правомощията на съда във въззивното производство, а от там и за пределите на съдебния контрол за законосъобразност. Този контрол е резултат от самостоятелната правораздавателна дейност на въззивния съд, който решава делото по същество преди да се произнесе по правилността на първоинстанционното решение, като обсъжда заявените във въззивната жалба процесуални нарушения, рефлектирали върху обосноваността на мотивите в първоинстанционното решение. Обсъждането на характера на изградените от ищцата съоражения е свързано с решаващата самостоятелна правораздавателна дейност на въззивния съд / преценката на основателността на иска / и няма относимост към правилото на чл. 269, изр. второ ГПК. Поради това правните въпроси, по които са се произнесли съставите на ВКС в приложените копия от решения нямат връзка с предмета на произнасяне на въззивния съд и съответно не формира противоречие с разрешенията в същите съдебни актове. Следва да се посочи още, че между хипотезите, породили процесуалноправни спорове по приложените съдебни актове и настоящето решение няма обективен идентитет. При тези обстоятелства трябва да се приеме, че жалбоподателката не е обосновала приложно поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Последният от поставените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпроси засяга отговорността за разноски и конкретно е формулиран така:
„Когато страната е освободена от държавни такси и разноски, прилага ли се правилото и относно отговорността за разноски към насрещната страна”. Твърдението на жалбоподателката, че въпроса е решен в противоречие с решение № 22 от 14.07.2010 г. по т.д. № 428/2009 г. на ВКС, І т. о. не е обосновано. Не е налице обективен идентитет между споровете за разноски по делото, приключило с цитираното решение, на което се позовава жалбоподателката и настоящето дело. В касационното решение съдът се е произнесъл по въпрос за дължимата държавна такса за касационното производство, когато делото е решено в полза на лице, освободено от държавна такса, докато в настоящия случай съдът се е произнесъл по претендираните от другата страна разноски. Не са изложени и обосновани съществуващите според жалбоподателката противоречиви правни разрешения в двата съдебни акта, поради което не е обосновано наличието на основание по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Жалбоподателката не е обосновала приложно поле на нито един от съставите на чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което не следва да бъде допуснат касационен контрол на обжалваното решение.
По тези съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Д. Г. А. от [населено място] срещу решение № 1641 от 19.12.2011 г. по гр. дело № 1709/2011 г. на Варненски окръжен съд в частта, с която съдът се е произнесъл по предявения иск от [община] – [населено място] против Д. Г. А. по чл. 422 ГПК.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 422/2012 г. на Върховния касационен съд, гражданска колегия, трето гражданско отделение в тази част.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1641 от 19.12.2011 г. по гр. дело № 1709/2011 г. на Варненски окръжен съд в останалата обжалвана част.
Определението, с което касационната жалба на Д. Г. А. се оставя без разглеждане може да се обжалва пред друг състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването на това определение.
Определението, с което не се допуска касационно обжалване не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: