2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 554
София, 09.08.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето гражданско отделение в закрито заседание на пети юли двехиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ч. гр. дело № 359/2012 година.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, образувано по частна касационна жалба на К. А. А. чрез пълномощника, адвокат К. Х. К. срещу определение № 372 от 04.04.2012 г. по ч. гр. дело № 224/2012 г. на Плевенски окръжен съд, втори въззивен граждански състав.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд /ВКС/ намира, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК поради следните съображения:
Жалбоподателката не е обосновала приложно поле на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не са поставени правни въпроси, които съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК трябва да са свързани с хипотезите, изчерпателно изброени в т. 1, т. 2 и т. 3 на цитираната норма. Съгласно разясненията, дадени в ТРОСГКТК № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г., т.1 относно съдържанието на чл. 280, ал. 1 ГПК правните въпроси трябва да бъдат посочени от касатора, да имат относимост към произнасянето на съда по предмета на делото и към решаващите мотиви в съдебния акт, да бъдат обсъдени в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК в контекста на правните разрешения, приети от второинстанционния съд и да съдържат обосновка на допуснатите от въззивната инстанция отклонения от изводите на съдилищата, на чиито актове се позовава касатора, за да се установи къде същият намира противоречия в съдебната практика. Когато страната се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, следва да се отрази в изложението към частната касационна жалба, по кой въпрос съществуващата практика трябва да се преодолее в поддържана от касатора насока, тъй като е неправилна или по кой въпрос е налице необходимост от нейното преразглеждане и развитие, тъй като тълкуването на закона не отговаря на променените обществени условия и законодателство /при хипотезата „точното прилагане на закона“/, съответно по кой правен въпрос липсва практика, а приложимите норми към конкретния случай са непълни, неясни и противоречиви или има практика по прилагането им, по отношение, на която обаче е налице необходимост от преразглеждането й и по -нататъшното й развитие /при хипотезата „развитието на правото“/. Частната жалбоподателка не е изпълнила изискванията на закона да обоснове приложно поле на общи и допълнителни основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, не е съобразила разясненията по тяхното съдържание, дадени с цитираното ТРОСГКТК, а е изложила извършените по делото процесуални действия, включително обясненията на назначения по реда на чл. 26, ал. 2 от Закона за правна помощ за повереник адвокат относно причините, поради които не е могъл да изпълни указанията на съда по отстраняване нередовностите на исковата молба. Поради това частната жалбоподателка не е обосновала приложно поле на нито един от съставите на чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което не следва да бъде допуснат касационен контрол на обжалваното определение.
По тези съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 372 от 04.04.2012 г. по ч. гр. дело № 224/2012 г. на Плевенски окръжен съд, втори въззивен граждански състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: