4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N. 957
гр. С. 05.07.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето гражданско отделение в закрито заседание на седемнадесети май двехиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр.дело N 50 по описа за 2012 година.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на С. Г. С. чрез пълномощника, адвокат Д. Д. срещу решение № 171 от 04.10.2011 г. по гр. дело №359/2011 г. на Ямболски окръжен съд, въззивен граждански състав.
Ответникът – Г. С. Д. чрез пълномощника, адвокат Д. Н. в отговора по чл. 287, ал.1 ГПК поддържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд /ВКС/ намира, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК поради следните съображения:
Жалбата има за предмет цитираното въззивно решение, с което Ямболски окръжен съд се е произнесъл по иск с правно основание чл. 45 ЗЗД, за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, причинени от пътно – транспортно произшествие, които надвишават изплатеното от застрахователя по застраховка „Бонус Каско” обезщетение в размер на 12500 лв., последното установено като имуществени вреди с влязла в сила присъда по НОХД № 1413/2010 г. на Ямболски районен съд. С решението съставът на Ямболски окръжен съд е отменил решение № 456/22.07.2011 г. по гр. дело № 3481/2010 г. на Ямболски районен съд в частта, с която е уважен посочения иск до размер на сумата 12009.44 лв., ведно със законната лихва от 28.12.2009 г. до окончателното изплащане на сумата, както и в частта относно държавната такса и разноските и е постановил друго, с което е отхвърлил иска за този размер със законната лихва от 28.12.2009 г. до окончателното изплащане на сумата, като е осъдил ищеца да заплати на ответника по претенцията сумата 906.24 лв. разноски. В останалата част, с която първоинстанционният съд е отхвърлил иска за разликата между 12009.44 лв. и 12621.63 лв. решението е влязло в сила.
К. не е обосновал приложно поле на нито един от съставите на чл. 280, ал. 1 ГПК.
По поставените в изложението въпроси: „дали като се вземе в предвид разпоредбата на чл. 300 от ГПК следва да се приеме, че при наличието на влязла в сила присъда № 1038/2011 г. по нохд. № 1413/2010 г. по описа на Я., същата е задължителна за гражданския съд, разглеждащ последиците от извършеното от ответника престъпно деяние и досежно размера на причинените от деянието вреди, като се има предвид, че пострадалия не е конституиран като граждански ищец в наказателния процес и наказателния съд не се е занимал с въпроса за причинените вреди; ако вредата посочена в присъдата е по – малка от реално причинената вреда до кой размер на вредата е задължителна присъдата и ако не е задължителна досежно размера на реално претърпените вреди, то основателен и доказан ли е предявения иск по чл. 45 от ЗЗД и до какъв размер”, касаторът не е обосновал приложно поле на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК.
С позоваването на ППВС № 4/1961 г., ППВС № 7/1978 г., Т. №5/2006 г. по тълк.дело № 5/2005 г. не е обосновано основание по чл. 280, ал. 1, т.1 ГПК. В цитираната практика не се разглежда въпроса за действието на влязлата в сила присъда на наказателния съд по отношение на гражданския съд, който разглежда гражданскоправните последици от деянието и конкретно за задължителната сила на присъдата по отношение на елементите от престъпния състав, включително размера на вредата, когато е елемент от фактическия състав на престъплението. В ППВС № 4/1961 г. и в ППВС № 7/1978 г., т.8 се третират въпроси относно възможностите на пострадалият при непозволено увреждане да търси обезщетение от прекият причинител, когато е получил обезщетение от застрахователя, а в Т. № 5/2006 г. по тълк.дело № 5/2005 г., т.2 се дават разяснения по спирането на погасителната давност, когато не е предявен граждански иск, а наказателното производство е висящо или е завършило с влязла в сила осъдителна присъда или споразумение. Следователно въпросите в обжалваното решение и приложената практика не са идентични. Изложеното важи за решение № 55/1973 г. по гр. дело № 36/1973 г. на ОСГК, както и за решение № 2348/1957 г. по гр. дело № 6255/1957 г. на Върховния съд относими към практиката по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. По поставените от касатора въпроси не е обосновано основание и по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Жалбоподателят се позовава на решения, съответно № 1400/25.09.1956 г. по гр.дело № 5947/1956 г. на Върховния съд и № 850/1958 г. по гр. дело № 764/1958 г., в които засегнатите въпроси не се покриват с конкретния спор, а освен това съдържащите се в тях правни разрешения не са възприети в практиката на ВКС по чл. 290 ГПК, която е задължителна. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК няма обосновка в коя част съществените мотиви на въззивния съд, свързани с поставените въпроси, се отклоняват от разрешенията, дадени в задължителната практика на ВКС или къде касаторът съзира противоречива практика на съдилищата, съгласно разясненията в Т. № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г., т. 2 и т. 3. Тези съображения се отнасят за цялата практика, на която се позовава касатора в изложението по чл. 284, ал. 3, т.1 ГПК.
К. не е обосновал приложно поле и на основанието по чл.280, ал. 1, т.3 ГПК. В представеното от него изложение по чл. 284, ал. 3, т.1 ГПК във връзка с позоваването на чл. 280, ал. 1, т.3 ГПК – „точното прилагане на закона” и „развитие на правото”, няма обосновка, по кой въпрос и във връзка с коя конкретна норма или норми липсва практика на съдилищата или защо съществуващата практика трябва да се преодолее в поддържана от касатора насока, тъй като е неправилна, а следва според него да бъде преразгледана или доразвита. Независимо от това може да се отбележи, че е формирана задължителна практика по приложението на чл. 300 ГПК в случаи, имащи обективен идентитет с разглеждания спор. В свои решения по чл. 290 ГПК, състави на ВКС са приели, че влязлата в сила присъда е задължителна за съда, който разглежда гражданските последици от деянието относно това, дали то е извършено, дали е противоправно и дали деецът е виновен, както и че задължителната сила на присъдата се отнася до всички елементи на престъпния състав, включително и размера на вредата, когато е елемент от фактическия състав на престъплението / в този смисъл решение № 356/20.10.2010 г. по гр. дело № 1712/2009 г. на ВКС, ІІІ г.о., постановено по чл. 290 ГПК, съставляващо задължителна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК /. В. съд е приел, че определеният размер на вредите съгласно влязла в сила присъда по НОХД № 1413/2010 г. на Ямболски районен съд, с която Д. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „а”, вр. чл. 342, ал. 1 НК – 12500 лв. е задължителен и за гражданския съд, разглеждащ последиците от деянието. Позовал се е на Решение № 53/2.11.1981 г. по н.д. № 41/1981 г. на ОСНК. Решаващите изводи на въззивния съд са в съответствие с правните разрешения, съдържащи се в задължителната практика на ВКС по чл. 290 ГПК / в същият смисъл освен цитираното решение на ВКС са и решение № 221/21.06.2011 г. по гр. дело № 399/2010 г. на ВКС, ІІІ г.о. по чл. 290 ГПК, решение № 22/05.05.2011 г. по т. дело № 368/2010 г. на ВКС, ТК, І т.о./. Изложените оплаквания за неправилност на въззивното решение са основания по чл.281, т. 3 ГПК и не се разглеждат в производството по чл.288 ГПК. В случая касаторът не е обосновал приложно поле на нито един от съставите на чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което не следва да бъде допуснат касационен контрол на обжалваното решение. При този изход на спора касаторът следва да заплати на ответника по касация направените в настоящето производство разноски, които видно от договора за правна защита и съдействие са в размер на сумата 900 лв.
По тези съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 171 от 04.10.2011 г. по гр. дело №359/2011 г. на Ямболски окръжен съд, въззивен граждански състав.
ОСЪЖДА С. Г. С., жив. [населено място], [улица] да заплати на Г. С. Д., жив. [населено място],[жк], [жилищен адрес] вх. „Г”, ап. № 36 направените в настоящето производство разноски в размер на сумата 900 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: