О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N. 1212
гр. София, 30.10.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и седми септември двехиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр.дело N 473 по описа за 2012 година.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на Апелативна прокуратура – [населено място] срещу решение № 2054 от 30.12.2011 г. по гр. дело № 2860/2011 г. на Софийски апелативен съд, гражданско отделение, втори състав в частта, с която съдът се е произнесъл по предявените от С. И. Ю. искове против Прокуратурата на Република България с правно основание чл. 2, т. 2, предложение първо от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/, за заплащане на следните обезщетения: обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение по НОХД № 11060/2001 г. на Софийски районен съд, НК, 7 състав, като е присъдил още 7000 лв. обезщетение над присъдените с решение № 2495 от 21.04.2011 г. по гр. дело № 2166/2007 г. на Софийски градски съд, гражданска колегия, І отделение, 5 състав 3000 лв., обезщетение, ведно със законната лихва върху същата сума, считано от 14.11.2005 г. до окончателното изплащане; обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение по НОХД № 189/2001 г. на Габровски районен съд, като е присъдил още 6000 лв., обезщетение над присъдените с решение № 2495 от 21.04.2011 г. по гр. дело № 2166/2007 г. на Софийски градски съд, гражданска колегия, І отделение, 5 състав 4000 лв. обезщетение, ведно със законната лихва върху същата сума, считано от 10.10.2006 г. до окончателното изплащане; обезщетение за имуществени вреди – направени разноски по НОХД № 11060/2001 г. на Софийски районен съд, НК, 7 състав в размер на сумата 900 лв., ведно със законната лихва върху същата сума, считано от 14.11.2005 г. до окончателното изплащане; обезщетение за имуществени вреди – направени разноски по НОХД № 189/2001 г. на Габровски районен съд в размер на сумата 4893.40 лв., ведно със законната лихва върху същата сума, считано от 10.10.2006 г. до окончателното изплащане.
Ответницата С. И. Ю. чрез пълномощника си, адвокат М. Ц. в отговора по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК поддържа становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд /ВКС/ намира, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК поради следните съображения:
Жалбата има за предмет цитираното въззивно решение, с което Софийски апелативен съд, гражданско отделение, втори състав се е произнесъл по жалби на страните срещу решение № 2495 от 21.04.2011 г. по гр. дело № 2166/2007 г. на Софийски градски съд, гражданска колегия, І отделение, 5 състав в посочените по – горе части. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че са налице елементите от фактическия състав на чл. 2, т. 2, предложение първо ЗОДОВ. По обвинението по НОХД № 11060/2001 г. на Софийски районен съд, НК, 7 състав, съдебният състав е констатирал, че действията на ответника спрямо ищцата относно образуване на предварително производство и обвинение в извършване на престъпление по чл. 286, ал. 1 НК са били незаконни по смисъла на чл. 2 ЗОДОВ и са довели до страдания, търпени от ищцата за период от около 5 години /28.11.2000 г. – 14.11.2005 г./, през който е продължило наказателното производство. За доказани са приети, както претърпените страдания, така и причинно – следствената връзка между действията на органите на ответника и вредите. По обвинението по НОХД № 189/2001 г. на Габровски районен съд, съдебният състав е достигнал до изводи за претърпени неимуществени вреди от действията на ответника спрямо ищцата относно образуване на предварително производство и обвинение в извършване на престъпление по чл. 313, ал. 3, във вр. с ал. 1 НК, чл. 211, предл. първо във вр. с чл. 209, ал. 1, във вр. с чл. 18, ал. 1 НК, както и за причинно – следствена връзка между действията на органите на ответника и претърпените страдания, формиращи неимуществените вреди. В мотивите на въззивното решение са отразени съображенията на апелативния съд за определяне размера на обезщетенията за неимуществени вреди, съобразно заложения в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД критерий за справедливост, а именно характера на обвинението, срокът и продължителността на водените следствени и процесуални действия, конкретни обстоятелства, свързани с личностните качества на ищцата, оправдаването и по двете обвинения в тежки умишлени престъпления с влязла в сила присъда. По отношение на имуществените вреди съдът също така е приел доказаност на исковете по основание и размер въз основа на доказателствата и съдебно – счетоводната експертиза.
Жалбоподателят е изготвил формално изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, в което въпросите не са развити с оглед приетите от въззивния съд правни разрешения и в хипотезите, регламентирани в чл. 280, ал. 1, т. 1- 3 ГПК, чрез посочване на изводите в обжалваното решение, с които въззивният съд е допуснал отклонение от изводите на съдилищата, чиято актове са приложени, като съдебна практика в противоречие, с която решаващият състав се е произнесъл, а освен това същият не се е позовал на съдебна практика по приложение на закона, която следва да бъде преодоляна, защото е неправилна, нито е аргументирал необходимостта от тълкуване на закона при липса на съдебна практика по въпроса. Касаторът е записал в изложението, че „съществен е правния въпрос, свързан с решаващите изводи на съда, въз основа на които съдът обосновава съществуването на спорното право, предмет на делото”. С така въведената формулировка не е посочен конкретен въпрос, не са отразени изводите, обективиращи произнасянето на съда по приложението на правна разпоредба и различието между тълкуванията на нормата в неговото решение и в приложената практика. Жалбоподателят е посочил по – нататък, че „в случая е съществен процесуално – правния въпрос за определянето на неимуществените вреди, което следва да се извърши от съда след задължителна преценка на всички конкретни, обективно съществуващи обстоятелства от значение за точното прилагане на принципа за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, в който смисъл е задължителната съдебна практика на Върховния съд в т. ІІ от ППВС № 4/23.12.1968 г.”. Отразено е в приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, че обжалваното решение противоречи на посочената разпоредба /чл. 52 ЗЗД/, както и на т. 3 и т. 11 на ТР № 3/22.04.2004 г. на ОСГК и т. 19 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ВКС. Цитираният като процесуално – правен въпрос не отразява общо основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като с него не се посочват правни разрешения, приети от въззивния съд, а също така и противоречието им с разрешения на съдилищата по приложената съдебна практика. Касаторът поддържа, че „в случая съществен е материално – правния въпрос, свързан с определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди на пострадалото лице и как се прилага обществения критерий за справедливост по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, към която норма препраща разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ”. Така отново жалбоподателят засяга общия проблем за определяне на обезщетението за неимуществени вреди, но вече квалифициран като „материално – правен въпрос”. Същата страна твърди, че е налице противоречива практика на съдилищата по тълкуването и прилагането на чл. 52 ЗЗД, както и че при сравнително сходни случаи размерите на обезщетенията са определят при големи различия и прилага копия от решения – решение № 158/15.04.2009 г. по гр. дело № 6217/2007 г. на ВКС, І г.о., решение № 103/14.01.2005 г. по гр. дело № 138/2004 г. на Бургаски апелативен съд, решение от 19.02.2009 г. по гр. дело № 771/2008 г. на Софийски градски съд.
Начина, по който се определя обезщетението за неимуществени вреди във всеки отделен случай е конкретен, зависи от много фактори, основните, от които са изяснени в т.11 на ППВС № 4/1968 г., но които са специфични за индивидуалния правен спор и за това правните въпроси, относими към предмета на делото засягат конкретна проблематика по прилагането на чл. 52 ЗЗД. Поставен общо тематично от касатора, като определяне размер на обезщетение за неимуществени вреди и прилагане на обществен критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД, въпросът не притежава характеристиката на основание за допускане на касационен контрол по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като не съдържа признаците на същото основание, съгласно разясненията дадени с ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК, т. 1. Твърдението, че обжалваното решение противоречи на чл. 52 ЗЗД е оплакване по чл. 281, т. 3 ГПК, което не се разглежда в производство по чл. 288 ГПК. Твърдението, че въззивното решение противоречи на т. 3 и т. 11 на ТР № 3/22.04.2004 г. на ОСГК на ВКС и т. 19 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС е необосновано, тъй като е изложено при липса на въведени правни въпроси по чл. 280, ал. 1 ГПК в някои от хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1- 3 ГПК. Противоречието при произнасяне по правни въпроси между възприетите от въззивния съд, чийто акт се обжалва правни разрешения и съдържащите се такива в други съдебни актове, формиращи задължителна или казуална съдебна практика трябва да бъде обосновано чрез излагане на въпросите и разрешенията по тях на съдилищата, което не е направено в настоящата касационна жалба. Изразеното по съществото на спора недоволство от размера на присъденото обезщетение, по което въззивният съд е изложил подробни съображения съдържа доводи за незаконосъобразност на въззивното решение, които са касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не са поставени правни въпроси относно въззивното решение в частта, с която въззивният съд се е произнесъл по исковете за заплащане на обезщетения за имуществени вреди.
От всичко изложено по – горе следва, че в разглеждания случай не е обосновано приложно поле на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което настоящата инстанция приема, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната част.
По тези съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2054 от 30.12.2011 г. по гр. дело № 2860/2011 г. на Софийски апелативен съд, гражданско отделение, втори състав в обжалваната част, с която съдът се е произнесъл както следва: уважил е предявените от С. И. Ю. против Прокуратурата на Република България искове с правно основание чл. 2, т. 2, предложение първо ЗОДОВ, за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение по НОХД № 11060/2001 г. на Софийски районен съд, НК, 7 състав, допълнително за още 7000 лв., ведно със законната лихва върху същата сума, считано от 14.11.2005 г. до окончателното изплащане; за неимуществени вреди от незаконно обвинение по НОХД № 189/2001 г. на Габровски районен съд допълнително за още 6000 лв., ведно със законната лихва върху същата сума, считано от 10.10.2006 г. до окончателното изплащане; за заплащане на обезщетение за имуществени вреди – направени разноски по НОХД № 11060/2001 г. на Софийски районен съд, НК, 7 състав в размер на сумата 900 лв., ведно със законната лихва върху същата сума, считано от 14.11.2005 г. до окончателното изплащане; за заплащане на обезщетение за имуществени вреди – направени разноски по НОХД № 189/2001 г. на Габровски районен съд в размер на сумата 4893.40 лв., ведно със законната лихва върху същата сума, считано от 10.10.2006 г. до окончателното изплащане.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: